— Какво разправяте, господин Грифитс. Нали знаете, че това не е вярно — възрази умолително Робърта, обзета от страх, че това неочаквано сближаване може прекалено бързо да приеме твърде интимен и сантиментален характер. То съвсем не й беше присърце, защото я беше страх от Клайд и от самата нея и затова сега го гледаше, като се мъчеше да си придаде малко студен и безразличен вид, но почти не й се удаде.
— И все пак това е самата истина — настоя Клайд.
— Е, аз също мисля, че е много красиво — призна Робърта. — Няколко пъти вече идвам тук. Заедно с приятелката ми.
Клайд пак изпадна във възторг. Тя се усмихваше сега и беше така чудесна!
— Сериозно? — възкликна той и й заразправя защо му харесва да идва тук и как се е учил тук да плува. — И само като си помисля как свих насам и ето, вие бяхте на брега, загледана в тия водни лилии! Не беше ли това странно? Малко остана да падна от лодката. Струва ми се, никога не съм ви виждал да изглеждате толкова хубава, както изглеждахте ей сега, застанала там.
— Ах, моля ви се, господин Грифитс — пак предпазливо замоли Робърта. — Не бива да ми говорите така. Ще ме е страх, че сте ужасен ласкател. Какво друго мога да мисля за вас, щом веднага започвате да ми говорите така?
Клайд пак я погледна безпомощно и тя се усмихна, защото си каза, че никога не е бил толкова хубав. Но какво ли щеше да си помисли, рече си тя, ако му признаеше, че тъкмо преди да се появи иззад този нос, тя също бе мислила за него и бе съжалявала, че не е с него вместо с Грейс. И как биха могли да седят и да си говорят, може би хванати за ръка. Той би могъл дори да я прегърне през кръста и тя можеше да му позволи. Щеше да е ужасно, както биха казали някои, и тя го знаеше. И по-добре е той никога да не го научи… никога! Такова нещо щеше да е твърде интимно, твърде безсрамно. И все пак беше си мислила за това. Но пък какво ли ще си рекат за нея и за него тези хора от Ликъргъс, ако случайно я видят как му позволява да я разхожда по езерото с това кану! Той — началник във фабриката, а тя — работничка в неговото отделение. Какво заключение ще си извадят! Може да се вдигне дори и скандал. Но нали Грейс Мар е с нея или скоро ще бъде. И тя ще може да й обясни… положително. Той си карал лодката и я познал, и защо да не й помогне да си набере малко лилии, щом е пожелал да го направи? Било е почти неизбежно сегашното им положение, нали?
Клайд вече беше извил своето кану така, че те се озоваха сред водните лилии. И без да се спре да говори, сложил греблото настрана, той се пресягаше, късаше ги и ги хвърляше с дългите им мокри стъбла в краката й, а тя седеше полуизлегната на седалката, отпуснала едната си ръка през борда във водата, както бе виждала да правят други момичета. За миг мислите й се успокоиха и взеха друга насока, повлияни от хубавата му глава и рамене, разрошената коса, която сега падаше на челото и очите му. Колко беше хубав!
Този следобед остави такива прекрасни спомени, че дни наред след това и двамата непрекъснато мислеха за него и се чудеха на романтичния прекрасен случай, който ги беше така сближил, макар и да смятаха, че не е много разумно за тях да имат по-близки отношения, отколкото на подчинена и началник.
След като си побъбриха няколко минути в лодката и Клайд й говори за красотата на лилиите и колко се радва, че може да й ги набере, те качиха приятелката й Грейс и накрая се върнаха на кея.
Когато слязоха пак на брега, и тя, и той доста се пообъркаха какво да правят по-нататък, понеже се изправиха пред въпроса дали да се върнат в Ликъргъс заедно. Според Робърта това нямаше да е много правилно и можеше да породи клюки. Той от своя страна мислеше за Гилбърт и за другите си познати. За неприятностите, които можеше да породи това. Какво щеше да каже Гилбърт, ако чуеше. Затова и двамата — и той, и тя, — както и Грейс, се двоумяха дали ще е разумно да се върнат заедно. Грижата за собственото й добро име, както и фактът, че Клайд не обръщаше никакво внимание на нея и тя го виждаше, ядосваха Грейс. Тогава Робърта, доловила това от държането й, рече:
— Как мислиш, няма ли да е по-добре да се сбогуваме?
В същия миг Робърта се помъчи да си представи как биха могли да се откопчат учтиво, без да обидят Клайд. Тя бе така очарована, че ако беше сама, щеше да предпочете да се върне в града с него. Но сега с Грейс и настроена така предпазливо, в никой случай! Трябва да измисли някакво извинение.
В същото време Клайд се чудеше как всъщност трябва да постъпи: да отиде в града заедно с тях и без да му мигне окото, да се изложи на опасността да го види някой, който би могъл да докладва новината на Гилбърт Грифитс, или да избегне всичко това под един или друг предлог. Обаче не можа да измисли такъв и тъкмо се канеше да се обърне и да ги придружи до трамвая, когато от балкона на павилиончето им се обади младият електротехник Шърлок, който живееше у Нютънови. Той беше с приятел, който имаше малка кола, и двамата се готвеха да се завърнат в града.
