— Я, какъв късмет! — възкликна той. — Как сте, госпожице Олдън? Добър ден, госпожице Мар. Да не си тръгвате случайно и вие? Ако си тръгвате, можем да ви вземем с нас.
Чу го не само Робърта, но и Клайд. Тя веднага бе готова да каже, че понеже вече са позакъснели, а двете с Грейс трябвало да отидат на черква със семейство Нютън, за тях ще е по-удобно да се върнат с колата. Донякъде обаче се надяваше, че Шърлок ще покани и Клайд и той ще приеме. Но когато Шърлок го покани, Клайд незабавно отказа. Обясни, че искал да поостане тук още малко. И така на сбогуване в погледа на Робърта ясно се прочете благодарност и радост. Бяха прекарали толкова хубаво. А той на свой ред, въпреки че много се съмняваше доколко разумно е всичко това, се замисли колко жалко е, че двамата с Робърта не могат да останат тука насаме още няколко часа. И веднага след като те потеглиха, се завърна в града сам.
На сутринта желанието му да види Робърта пак бе по-остро от всеки друг път. И при все че общото помещение във фабриката не му даваше никаква възможност да прояви чувствата си, по бързите му възхитени и подкупващи усмивки, които осветяваха неговото лице и блестяха в очите, тя разбра, че възторгът му не е по-малък, а може да е и по-голям, отколкото предишната вечер. А тя от своя страна, макар и да усещаше, че я застрашава някакъв прелом и въпреки необходимостта да се поддържа някаква потайност, която не беше по вкуса й, не можеше да се сдържи да не му отговори с топли и съвсем покорни погледи. Цяло чудо — той да я хареса! Цяло чудо и тъй вълнуващо!
Клайд реши веднага, че ухажването му все още се приема с удоволствие. Реши също, че би могъл да рискува да й каже нещо, при положение че му се представи удобен случай. Така, след като чака цял час, когато видя работничките, които седяха от двете й страни, да стават, той се възползва от момента нехайно да се доближи и като вдигна една от току-що маркираните от нея яки, каза, сякаш говореше за работата:
— Много ми беше мъчно, че трябваше да се разделя с вас снощи. Бих искал да сме днес пак там, а не тук, само ние двамата. А вие?
Робърта се обърна с пълното съзнание, че сега е моментът да го насърчи или обезсърчи да я ухажва и занапред. В същото време й се стори, че ще й прилошее от желание да приеме вниманието му без оглед на всичките пораждащи се от това мъчнотии. Неговите очи! Неговата коса! Неговите ръце! И вместо да го отблъсне или смрази по някакъв начин, тя само го загледа, но с поглед твърде безсилен и разнежен, за да крие в себе си нещо по-малко от покорство и неувереност. Клайд разбра, че тя изпитва безнадеждно и безпомощно влечение към него, също както и той към нея. В същия миг реши да й каже нещо повече, когато може: да я попита къде биха могли да се видят насаме, без никой да им пречи, понеже като него тя явно нямаше никакво желание да бъде видяна. И той напълно ясно, по-остро от всеки друг път, осъзна, че предприема опасна крачка.
Клайд започна да греши в сметките си, да чувства, че когато тя е тъй близо до него, в никой случай не може да се съсредоточава върху различните си задължения. Беше твърде обаятелна, твърде завладяваща. Имаше нещо толкова топло, весело и приветливо у нея — струваше му се, че ако сполучи да я убеди да го обикне, ще бъде един от най-щастливите сред смъртните. Само да не беше това правило! Но въпреки че предишния ден на езерото беше почти решил, че положението му тук не е в никой случай така задоволително, както би могло да бъде, все пак с навлизането на Робърта в живота му, което сега му се виждаше напълно възможно, нямаше ли да е много по-приятно да остане във фабриката? Не би ли могъл поне засега да потърпи още малко безразличието на семейство Грифитс? Пък кой знае дали не биха се заинтересували от него като подходяща фигура за пред обществото, ако не върши нищо в разрез с желанията им? Но ето че той се опитва да направи точно това, което са му забранили! Каква беше все пак тази забрана, с която го беше обвързал Гилбърт? А ако успее да постигне някакво споразумение с Робърта, може би тя ще се вижда с него по някакъв потаен начин и така ще се избегне всякаква възможност да бъдат критикувани.
Ето така размишляваше Клайд, седнал на бюрото си или като се разхождаше из помещението. Защото сега умът му, въпреки всичките задължения, се занимаваше почти изключително с Робърта и той не можеше да мисли за нищо друго. Беше решил да й предложи да се срещнат за първи път, ако се съгласи, в една градинка малко по на запад от първото извънградско курортно селище на брега на Мохок. Но работничките седяха толкова близо една до друга, че през цялата сутрин не му се удаде случай да й заговори. Настъпи пладне, той слезе долу да обядва и се върна малко по-рано с надеждата да я намери някъде по-настрана, та да може да й пошепне, че иска да я види някъде. Но Робърта беше заобиколена от другите и така изтече и целият следобед, без да му се удаде подобен миг.
