Ето защо много се тревожеше и не знаеше какво да направи, докато не се сети, че преди един-два дена господин Лигет, забелязал колко бързо и сръчно работи, беше и подхвърлил, че винаги, когато пожелае да научи някоя от операциите по шиенето на яките, което ставаше в съседното помещение, щял да накара госпожа Брейли да се позанимае с нея и да й покаже. И сега, понеже поканата на Клайд и тази забава в черквата съвпадаха в една и съща вечер, Робърта реши да каже, че госпожа Брейли я вика у дома си. Само че, както реши още, щеше да изчака и едва в сряда преди вечеря да каже, че госпожа Брейли я е поканила да отиде у нея. Тогава ще може да се види с Клайд. А докато съпрузите Нютън и Грейс се върнат от черквата, ще може вече да си е вкъщи. Ах, колко ли хубаво ще бъде той да й говори: да й каже пак, както го беше казал в лодката, че никога не е виждал по-хубаво момиче от нея, когато стоеше на брега и гледаше водните лилии. Много, много мисли — смътни, ужасни, картинни — минаваха през ума й: как и къде биха могли да ходят… да бъдат заедно… да прекарват времето си… отсега нататък, само ако сполучи да го спечели за приятел, без да причини нищо лошо на себе си или него. Ако се наложи — реши тя сега, — може да напусне фабриката и да си намери работа някъде другаде, та да освободи Клайд от всякаква отговорност по отношение на дружбата с нея.
Имаше обаче друга мисловна, както и емоционална фаза в цялата работа и тя беше свързана с дрехите. Защото след идването си в Ликъргъс Робърта беше разбрала, че по-интелигентните момичета тук се обличат по-добре от момичетата в Билц и Трипетс Милз. Същевременно тя пращаше значителна част от спечеленото на майка си — сума, която, ако задържаше, щеше да е достатъчна, за да се облече извънредно добре, както си даваше сметка. Но сега, след като Клайд я бе завладял до такава степен, тя се разтревожи за външния си вид и вечерта след разговора си с него във фабриката прегледа малкия си гардероб и се установи на мека синя шапка, която Клайд още не беше виждал, заедно с карирана в синьо и бяло фланелена пола и бели платнени обувки, купени предишното лято в Билд. Беше намислила да почака, докато семейство Нютън и Грейс тръгнат на черква, а след това бързо да се облече и излезе.
В осем и половина, когато вече се бе окончателно свечерило, тя се запъти на изток по Тейлър стрийт и Централния булевард, а после по обиколен път се върна пак на запад до мястото на срещата. И Клайд бе вече там. Облегнал се на стара дървена ограда около неголяма царевична нива, той гледаше назад към интересния градец с блеснали през дърветата светлини в толкова много домове. Въздухът бе напоен с тежки ухания — смесения дъх на много треви и цветя. Лек ветрец раздвижваше дългите мечове на царевицата зад гърба му, листака на дърветата над главата му. И имаше звезди — Голямата мечка и Малката мечка, и Млечният път — небесните явления, които отдавна познаваше от майка си.
А Клайд си мислеше колко различно бе положението му тук от положението в Канзас сити. Там е бил толкова плах по отношение на Хортензия Бригз или всъщност на кое да е момиче — не се е решавал да каже почти нито дума на никое от тях. Докато тук, а особено откакто му бе поверено маркировъчното отделение, като че ли бе осъзнал факта, че е много по-привлекателен, отколкото беше предполагал някога преди. Също, че се харесва на момичетата и не го е чак толкова страх от тях. Очите на самата Робърта бяха му показали същия ден голямото й влечение към него. Тя беше неговото момиче. И когато дойдеше, щеше да я прегърне и целуне. И тя нямаше да може да се съпротиви.
Клайд стоеше, слушаше, мечтаеше, наблюдаваше и шумоленето на царевицата зад гърба му събуждаше у него някакъв стар спомен, когато я видя да идва. Докарана и жива, тя все пак изглеждаше неспокойна, спря в края на улицата и се заоглежда като уплашено и предпазливо зверче. Клайд веднага забърза към нея и тихичко се обади:
— Здравейте. Божичко, колко добре сторихте, че дойдохте! Имахте ли някакви спънки?
Мислеше си колко по-приятна е тя и от Хортензия Бригз, и от Рита Дикърмън — едната такава сметкаджийка, другата така разпуснато чувствена и непридирчива.
— Имала ли съм някакви спънки? Да знаете какви!
И Робърта веднага се впусна в подробен и живописен разказ не само за грешката по отношение на черкуването на съпрузите Нютън и нейния ангажимент с тях, но и за упоритото решение на Грейс Мар да не ходи на черковната забава без нея и как е трябвало да съчинява, о, толкова ужасно, за ходенето й у госпожа Брейли, за да се учи да шие — това ново споразумение между Лигет и Робърта, за което Клайд не беше чул досега нито дума и което много го заинтригува, защото веднага събуди у него подозрението, че Лигет може да има намерението да я премести от неговото отделение. Той продължи да я разпитва по този въпрос, преди да й позволи да продължи разказа си, и Робърта забеляза заинтересоваността му, която й достави голямо удоволствие.
