В гласа й прозвуча ридание — дали от мъка, дали от възторг — и Клайд го чу. Честността и прямотата й така го трогнаха, че и неговите очи се насълзиха.
— Всичко е наред, Робърта. Всичко е наред. Моля ти се, не плачи. О, ти си тъй сладка за мен, Робърта! Наистина, наистина, Робърта.
Той вдигна очи и пред него, на изток, над ниските покриви на града се показваше съвсем тъничката, съвършено жълта най-горна извивка на изгряващата юлска луна. И в момента му се стори, сякаш животът му е дал всичко… всичко… което би могъл да поиска от него.
Връхната точка на тази среща, както разбраха и Клайд, и Робърта, бе само прелюдия на цяла редица свиждания и възторзи, които щяха да продължат неопределено време. Те бяха открили любовта. Бяха блажено щастливи, каквито и проблеми да възникваха за осъществяването й в настоящия момент. Но как, по какъв начин можеха да продължат връзката си сега, беше друг въпрос. Защото за всякакво нормално общуване, доколкото това се отнасяше до Клайд, й пречеше не само обвързаността със съпрузите Нютън, но и самата Грейс Мар, която представляваше друг труден проблем. Тя беше много по-скована от Робърта не само поради непривлекателната си външност, но и поради тесногръдите социални и верски възгледи, наложени й от първите години на обучението и домашното възпитание. Въпреки това и на нея й се искаше да се весели и да бъде свободна. И Грейс си представяше, че в Робърта, която бе весела и обичаше от време на време да се хвали, но все пак не нарушаваше границите на условностите, сдържащи самата нея, вижда сравнително по-свободно момиче. И затова не се отделяше от нея, което за Робърта бе малко отегчително. Грейс си въобразяваше, че двете могат да си разменят мисли, шеги и признания във връзка с любовния живот и личните им мечти, без да напакостят една на друга. И досега това бе единствената й утеха в иначе сивото всекидневие.
Но Робърта, преди още да се появи в живота й Клайд, не искаше тази близост. Тя й додяваше. А сетне у нея се изработи някаква задръжка пред Грейс по отношение на всичко, което засягаше Клайд. Защото не само знаеше, че Грейс би въстанала против това нейно внезапно отстъпничество, но и поради това, че не й се искаше сама за себе си да анализира обладалите я внезапно и обърнали всичко наопаки чувства. След като го срещна и веднага залюби, Робърта не смееше да помисли докъде би си позволила да стигне в отношенията си с него. Не бяха ли подобни връзки между висшата и низшата класа забранени тук? Знаеше, че е така, Затова не й се щеше да говори за него изобщо.
Ето защо в понеделник вечер, веднага след неделята, прекарана на езерото, когато Грейс, много весело и фамилиарно я попита за Клайд, Робърта тозчас реши да не показва, че се интересува от него чак толкова, колкото Грейс вероятно си бе въобразила. Затова не каза почти нищо повече, освен че е бил много любезен с нея и питал за Грейс — забележка, която накара приятелката й да я изгледа под око и да се запита дали Робърта наистина й разправя всичко, което е станало после.
— Той се държа толкова любезно, че вече си помислих да не е хлътнал по теб.
— Ех, че глупости! — отговори Робърта лукаво и малко разтревожено. — Че той не би ме и погледнал. Освен това в предприятието има правило, което не му позволява да ме ухажва, докато работя във фабриката.
Последните думи повече от всичко друго помогнаха да се успокоят съмненията на Грейс по отношение на Клайд и Робърта, защото с простата нагласа на ума си надали би си позволила да допусне, че някой може да наруши правилата на предприятието. И все пак Робърта се безпокоеше да не би Грейс да я свърже с Клайд в мислите си по някакъв таен начин и реши да бъде двойно по-предпазлива по отношение на Клайд — да се показва по-отчуждена от него, отколкото бе.
Но всичко това предхождаше тревогите и трудностите, и страховете, които нямаха нищо общо с всичко станало дотогава, а възникнаха от мъчнотиите, появили се непосредствено след срещата им. Защото след като веднъж се бяха разбрали с Клайд за взаимните си чувства, тя не виждаше как би могла да се среща с него освен по този много потаен начин, пък и така твърде рядко и без да може да каже със сигурност кога ще й се удаде случай за следваща среща.
— Виждаш ли, работата стои така — обясняваше тя на Клайд, когато след няколко вечери бе сполучила да се отскубне за един час и двамата се бяха запътили от края на Тейлър стрийт надолу към Мохок, където се простираха открити поля, свършващи на ниския бряг над хубавата река. — Съпрузите Нютън почти никъде не отиват, без да поканят и мен. А дори и да не ме канеха, Грейс не би отишла никъде без мен. Понеже толкова много ходехме заедно в Трипетс Милз, тя ме чувства така, сякаш съм член от семейството. Сега всичко се промени, но аз не виждам как ще мога скоро да се освободя от това положение. Не знам какво да кажа: къде отивам и с кого.
— Ясно — отговори той нежно и гальовно. — Всичко това е съвсем вярно. Но как ще ни помогне на нас сега? Нима можеш да се задоволиш само да те гледам във фабриката, а?
