Робърта, която не бе много близка нито с едното, нито с другото от двете момичета и на която й липсваше също безочливостта да се справи с такова пълно и неочаквано разобличение, веднага се изчерви. Тя направо онемя и само се вторачи, като се сети тутакси за думите си пред Грейс, че е била целия ден при сестра си. А срещу нея, загледана право в очите й, седеше Грейс с леко отворени устни, сякаш ей сега щеше да възкликне: „И таз хубава! Танцуване! Мъж!“ А начело на масата седеше Джордж Нютън, мършав, педантичен и любопитен, обърнал сега острия си поглед и острия си нос, и издадена брадичка към нея.
Но в същия миг Робърта си даде сметка, че трябва да каже нещо, и отговори:
— Да, вярно. Наистина отидох там за малко. Приятели на сестра ми отиваха там и аз бях с тях.
Вече се канеше да добави: „Ние не стояхме там много дълго“ но замълча. Защото в този миг й помогна известно борческо чувство, наследено от майка й, което Грейс бе изпитвала върху себе си и преди. В края на краищата защо да не отиде в парк „Звезден блясък“, ако й се иска? И какво право изобщо имат семейство Нютън или Грейс да я разпитват? Тя се издържа сама. Но въпреки това, както си даваше сметка, бяха я хванали в преднамерена лъжа, и то само защото живее тук и постоянно я разпитват и следят всяко нейно най-малко движение.
Госпожица Поуп добави с любопитство:
— Предполагам, че това момче не е от Ликъргъс. Не си спомням да съм го виждала някога тук.
— Не, не е тукашен — кратко и студено отвърна Робърта, понеже сега вече, кажи-речи, трепереше при мисълта, че е била хваната в лъжа пред Грейс. А също и от това, че Грейс щеше да бъде дълбоко възмутена от нейната потайност и отстъпничеството в дружбата им. Поиска й се да стане от масата, да излезе и никога да не се върне. Вместо това обаче положи крайни усилия да се успокои и измери двете момичета, с които никога не е била близка, с продължителен поглед. В същото време изгледа предизвикателно Грейс и господин Нютън. Ако кажеха още нещо, смяташе да спомене едно-две измислени имена на приятели на зет си в Хоумър или — още по-добре — да откаже да дава каквито да било обяснения. Нима е длъжна да го прави?
Въпреки всичко, както разбра по-късно същата вечер, такъв отказ нямаше да й се размине. Щом влезе веднага след вечеря в тяхната стая, Грейс й хвърли упрека:
— Струва ми се, ти ми каза, че си стояла при сестра си през цялото време, докато не си била тук?
— И какво от това, ако съм го казала? — отвърна Робърта предизвикателно и дори рязко, но без да се оправдае нито с една дума, понеже си помисли, че сега Грейс без съмнение се преструва, че я кори по морални съображения, докато в действителност истинската причина за нейния яд и обида се крие в това, че Робърта й се изплъзва — следователно я пренебрегва.
— Добре, занапред няма защо да ме лъжеш, за да отидеш някъде или да се видиш с някого. Не искам да ходя с теб. И нещо повече: не искам да зная къде ходиш или с кого. Това, което искам обаче, е да не ми казваш едно нещо, а след това Джордж и Мери да открият, че не е така и че ти просто се мъчиш да се отървеш от мен или че аз ги лъжа, за да се защитя. Не искам да ме докарваш до това положение.
Беше много засегната, наскърбена и раздразнена и Робърта много ясно видя, че няма за нея друг изход от това мъчително положение, освен да се премести. Грейс беше пиявица — навлек. Тя нямаше свой собствен живот и не умееше да си го създаде. Докато се намираше близко до нея, Грейс щеше да иска от Робърта да й бъде предана във всичко — да споделя с нея всяка мисъл и преживелица. Но пък ако Робърта й кажеше за Клайд, Грейс щеше да се изуми и да я осъди и без съмнение в крайна сметка да се обърне против нея или дори да я издаде. Затова Робърта отговори само:
— Добре де, така да бъде, щом искаш. За мен е все едно. Нямам и намерение да ти разправям нищо, ако не сметна за нужно.
И Грейс веднага се изпълни с убеждението, че Робърта не я харесва вече и не иска да има нищо общо с нея. Тя незабавно стана и излезе от стаята с високо вдигната глава и скована стойка. А Робърта, разбрала, че си е спечелила неприятел в нейно лице, съжаляваше, че не може да се махне оттук. Те всички бяха твърде тесногръди в тоя дом. Никога нямаше да разберат или да търпят тази тайна връзка с Клайд, толкова наложителна да се пази в тайна за него, както й беше обяснил, толкова трудна и дори срамна за нея от известна гледна точка, но и толкова скъпа. Тя наистина го обичаше тъй много! И трябваше сега да намери някакъв начин да опази и себе си, и него — да се премести в друга квартира.
