Но това в случая изискваше повече смелост и решителност, отколкото можеше да събере. Какво неестествено и опасно положение: да живееш в квартира, където не те познават. Как ли ще изглежда? Може би щеше да се наложи след това да дава обяснения на майка си и сестра си. Но и да остане тук след всичко това, беше почти невъзможно, защото държането на Грейс, както и на семейство Нютън (особено на госпожа Нютън, сестрата на Грейс), напомняше ранните пуритани или квакери, уличили някой „брат“ или „сестра“ в тежък грях. Тя е танцувала… и то скришом! Ами компанията на този млад мъж, която оставаше неясна при пътуването при сестра й, да не говорим вече за присъствието й в парка „Звезден блясък“. Освен това на Робърта не й излизаше от ума мисълта, че при неотстъпното шпиониране, което трябваше да последва, в добавка към оскърбеното и диктаторско държане на Грейс, надали би могла да има възможност да се вижда с Клайд толкова, колкото сега най-страстно желаеше. Затова, след като мъчително размишлява, а сетне се посъветва с Клайд, който веднага се обяви за незабавната й независимост в нова квартира, където никой няма да я знае, нито да я следи, тя помоли да я освободят за един-два часа от работа и като се спря на югоизточната част от града, където бе най-вероятно да не се среща нито със семейство Нютън, нито с някой от хората, които бе виждала досега у тях, пообиколи там и след по-малко от час намери стая, която й хареса. Беше в стара тухлена къща на Брястова улица, в която живееше тапицер с жена си и двете си дъщери, едната местна модистка, другата още ученичка. Предлаганата стая беше на партера, вдясно от входа и гледаше към улицата. Една врата във входното антре водеше към всекидневната и по този начин отделяше тази стая от другите части на къщата и позволяваше да се влиза и излиза от стаята, без да минава през други помещения. А понеже тя все още желаеше да се среща с Клайд тайно, това, както сега го разбираше, беше много важно.
Освен другото, както Робърта схвана от едничкия си разговор с госпожа Гилпин, майката на семейството, разбиранията в този дом не бяха тъй строги, нито хората тъй дотегливо любопитни, както при семейство Нютън. Госпожа Гилпин беше едра, отпусната, спретната, не чак толкова будна, към петдесетгодишна жена. Тя осведоми Робърта, че като правило не обичала да взима пансионери или квартиранти, понеже семейството имало достатъчно средства за живот. Обаче, тъй като почти никак не използвали предната стая, която била доста отделена от останалите, и съпругът й не възразявал, решила да я даде под наем. А тя от своя страна предпочитала някой, който е на работа като Робърта — момиче, не мъж — и който би искал да закусва и да вечеря със семейството. Понеже не й зададоха никакви въпроси за родителите или познатите, а само я изгледаха с интерес и като че ли останаха с добро впечатление от външността й, Робърта разбра, че тук няма такива строги изисквания, както в дома на семейство Нютън.
И все пак какви угризения я измъчваха при мисълта така да се премести! Защото цялата тази забулена в тайна история, както си мислеше, бе съпроводена от чувство за нещо непочтено и дори греховно, пък отгоре на всичко и тази кавга и скъсване с Грейс Мар, единствената й досегашна приятелка тук, а поради това и с господин и госпожа Нютън, когато, както добре знаеше това, пребиваването си тук дължеше изключително на Грейс. Ами ако нейните родители или сестра й в Хоумър чуят за това от някой познат на Грейс и им се види странно, че се е отделила така сама в Ликъргъс? Правилно ли постъпва? Беше ли допустимо да върши такива неща… толкова скоро, след като е дошла тук? Започваше да й се струва, че безупречните й досега нравствени мерила започват да се рушат.
Но сега имаше и Клайд. Можеше ли да се откаже от него?
След много душевни мъки Робърта реши, че не може. Затова, след като предплати стаята и предупреди, че ще се пренесе подир няколко дена, тя се върна на работа, а същия ден след вечеря съобщи на госпожа Нютън, че ще се изнесе. Предварително намисленото обяснение беше, че напоследък е решила да доведе по-малките си брат и сестра да живеят при нея, а тъй като единият или двамата можело скоро да дойдат, смятала за необходимо да се подготви.
И понеже семейство Нютън, както и Грейс смятаха, че всичко това се дължи на новите познанства, завързани напоследък от Робърта, които започваха да я отчуждават от Грейс, сега те бяха доволни, че ги напуска. Явно Робърта се впускаше в приключение от този тип, какъвто не можеха да одобрят. Ясно беше също, че тя нямаше да може да бъде така полезна на Грейс, както си бяха въобразили отначало. Но най-вероятно тук я бяха подмамили желания за развлечения, несъвместими със затворения живот, който бе водила в Трипетс Милз.
