Той не изказваше толкова ясно най-съкровените си чувства и пред самия себе си, но, общо взето, те носеха този характер. И все пак духовното и физическото обаяние на Робърта бяха тъй силни, че въпреки предчувствието или интуитивното прозрение, което като че ли го предупреждаваше, че е опасно за него да настоява с искането си, Клайд гореше от желание да я притежава и продължаваше да си твърди, че ще скъса окончателно с нея, ако не му позволи да я посещава в стаята й.
Тази борба, която възниква при всеки първичен съюз на мъжа и жената, бил той брачен или не, се развихри на другия ден във фабриката. И въпреки всичко без нито една дума от двете страни. Защото Клайд, макар и да се смяташе дълбоко влюбен в Робърта, все пак не беше затънал чак толкова, че вроденият му егоизъм, амбиция и стремеж към поставената цел да не вземат връх в този случай и да не потиснат всеки друг импулс. Беше твърдо решил да възприеме държането на обиден, да не се отпуска пред нея и да не се огъне в никакво отношение, освен ако и тя от своя страна направи някаква отстъпка, с която да го умилостиви.
Ето защо тази сутрин той влезе в маркировъчното отделение с изражение и вид на човек безкрайно погълнат от въпроси, които нямат нищо общо със случилото се предишната вечер. Но понеже съвсем не беше сигурен дали такова държане от негова страна може да го доведе до нещо друго, освен поражение, беше вътрешно разтревожен и гузен. Защото в края на краищата видът на току-що дошлата Робърта, макар бледа и разсеяна, но не по-малко очарователна и усърдна в работата от всеки друг път, не можеше да затвърди у него вярата в една незабавна или дори далечна победа. А както я беше опознал или поне си въобразяваше, че я е опознал досега, изпитваше много малка надежда, че тя може да отстъпи.
Той току я поглеждаше, когато тя не гледаше към него. А когато тя на свой ред вдигаше очи към него, но само когато той не я гледаше, Клайд си даваше вид, че не я познава. А сега за нейно горчиво разочарование той продължи не само да я пренебрегва, но и за първи път, откакто бяха тъй увлечени един в друг, сякаш започна да обръща ако не съвсем явно, то поне забележимо и преднамерено внимание на онези други момичета, които винаги толкова много се интересуваха от него и които винаги, както тя вечно си въобразяваше, само чакаха най-малък повод от негова страна, за да направят всичко, каквото би могъл да поиска от тях.
Ето, той гледа през рамото на Руза Никофорич, която е обърнала закачливо към него пълното си лице с чип нос и слабохарактерна брадичка, и й разправя нещо, което надали е свързано с текущата работа, защото и двамата нехайно се усмихват. А ето след малко се намери до Марта Бордалу и закръглените й рамена и голите догоре ръце почти го докосват. Въпреки цялата й пълнота и подчертано чужд за американките плътски вид, все пак в тази французойка имаше нещо, което повечето мъже биха харесали. А Клайд се опитваше да се шегува и с нея!
А по-късно дойде редът на Флора Брант, много чувствената и доста приятна американка, с която Робърта го беше забелязала да се закача от време на време. Но дори и да беше така, никога не бе искала да повярва, че той може да се заинтересува от някоя от тези! Положително не и Клайд!
Ала ето че той съвсем не я вижда сега — не може да намери време да й каже една-едничка дума въпреки всичките приятни забележки и весели погледи за тези другите! О, колко мъчително! О, колко жестоко! И колко дълбоко презира тя тези други момичета, тяхното заглеждане в него и нескритото им старание да й го отнемат. О, колко ужасно! Положително трябва да е силно настроен против нея сега, иначе не би направил това, особено след всичко, което е имало между тях… любовта… целувките.
Часовете се протакаха безкрайно за двамата и с еднакво много горчивина за Клайд, както и за Робърта. Защото той беше припрян и нетърпелив в своите мечти и мъчно понасяше бавенето и разочарованията — това са главните отличителни черти на амбициозните мъже, какъвто и да е техният нрав. Той се измъчваше час по час от мисълта, че ще загуби Робърта или че за да я спечели наново, ще трябва да се подчини на нейните съображения.
А тя от своя страна се измъчваше не толкова от въпроса дали ще трябва да отстъпи пред желанието му (защото сега това почти никак не я тревожеше), но дали, след като му отстъпи веднъж, Клайд ще се задоволи само с някаква форма на сдържани дружески отношения в стаята й… или не. И дали то ще му е достатъчно, за да продължи дружбата си с нея. Защото повече от това тя няма да му позволи… никога! И все пак… тази неизвестност. Горчилката на безразличието! Тя едва понасяше безкрайните минути, да не говорим за часовете, и най-после, обзета от отчаяние, че сама си е навлякла тази мъка, към три часа следобед отиде в стаята за почивка, намери там парченце хартия на пода и с помощта на огризка от молив, която имаше у себе си, съчини кратка бележка:
