Моля ти се, Клайд, не ми се сърди! Моля ти се! Моля ти се, погледни ме, заговори ми! Толкова съжалявам за снощи, наистина ужасно съжалявам. И трябва да те видя довечера в края на Брястова улица в осем и половина, ако можеш да дойдеш. Имам нещо да ти кажа. И моля ти се, погледни ме и ми кажи, че ще дойдеш, дори и да си ми сърдит! Няма да съжаляваш. Толкова много те обичам! Ти знаеш, че те обичам.
И с чувството на човек, който, гърчейки се от болка, търси някакво упойващо средство, тя сгъна хартийката и на връщане в стаята мина близо до бюрото на Клайд. Той беше там в момента, навел глава над куп бележки. На минаване Робърта бързо пусна бележката в ръцете му. Той я погледна веднага и тъмните му очи все още бяха сурови в този миг от болката, тревогата, недоволството и непоколебимостта, които го бяха измъчвали целия ден, но като видя отдалечаващата се фигура на Робърта и бележката, веднага се отпусна, обзет мигновено от нахлулото в душата му изненадано задоволство и радост. Отвори бележката и я прочете. И пак така мигновено тялото му бе пронизано от топли и някак омаломощаващи лъчи.
А Робърта от своя страна, когато стигна масата си и се поспря да провери дали някой случайно не я е видял, предпазливо се обърна с напрегнат и неспокоен поглед в очите. Но щом видя Клайд да гледа право в нея с очи, изпълнени с победоносен и въпреки това покорен блясък, с усмивка на уста и радостно да й кимва в знак на съгласие, тя внезапно почувства едно замайване, сякаш спрялата й досега кръв, задържана от свилото се сърце и опъналите се нерви, също така внезапно потече отново свободно и всичките пресъхнали тресавища и попукани и обгорени брегове на душата й, сухите поточета, реки и езера на мъката, които сякаш изпълваха цялото й същество, също така мигновено бяха залени от обилната, бликаща сила на живота и любовта.
Той ще дойде! Ще се срещнат довечера! Ще я прегръща и ще я целува както преди! Тя ще може да го гледа в очите! Няма вече да се карат… о, никога, стига да може тя да предотврати това!
Това чудо и този възторг на новата и по-интимна форма на общуване, на отхвърлени възражения, на превъзмогнати скрупули! Дните, когато двамата, водили напразна борба против по-голямата близост, пред която всеки от двамата знаеше, че другият иска да отстъпи и накрая беше готов да отстъпи, и чакаше настъпващата вечер с нетърпение, подобно на треска, превъплътила се в страх! С какви угризения, какви протести от страна на Робърта; каква непоколебимост — все пак не без чувството, че върши зло… съблазнява… прелъстява — от страна на Клайд. И въпреки всичко, когато това се свърши, безумна, трепетна радост облада и двамата. Все пак, преди то да стане, Робърта изтръгна от него обещанието, че никога, каквото и да се случи (естествените последици на такава невъздържана близост не й излизаха от ума), няма да я изостави, понеже, без да го има за опора, ще остане съвсем безпомощна. Обаче без никакво изрично изявление за женитба. И той, до такава степен завладян, погълнат от желанието си, необмислено се зарече, че никога, никога не ще я изостави. Можела да бъде сигурна в това поне, макар дори в този миг и през ум да не му минаваше мисъл за женитба. Нямало да я изостави. И тъй нощ след нощ — освободили се от всякакви скрупули, колкото и да се терзаеше и да кореше себе си Робърта денем, — нощ след нощ те се отдаваха един на друг в пълна забрава. И мечтаеха след това, безразсъдно и разюздано, за тези радости и жадуваха всеки ден да свършат светлите часове и да настъпи прикриващата всичко, носещата тръпното блаженство нощ.
И Клайд (както и Робърта, която бе твърдо убедена, че това е грях — пагубен, смъртен грях), понеже майка му и баща му тъй често го бяха подчертавали, се чувстваше прелъстител, прелюбодеец, който търси плячка извън свещените предели на брака. А Робърта се взираше тревожно в неизвестното бъдеще и се чудеше какво ще прави, ако по една или друга причина се случи Клайд да я разлюби или излъже. Но щом се свечереше пак, настроението й отново се променяше и тя, както и той, забързваше да се срещнат някъде, само за да могат по-късно в полунощната тишина да се промъкнат в тази неосветена стая, която сега повече от всякога беше за двамата олицетворение на самия рай — тъй буйна и неповторима е страстта на младостта.
