— Значи, тук живеете. Смятате ли да останете в Ликъргъс цялата зима?
— О, да. Сигурен съм в това. Поне се надявам — добави той с копнеж, а погледът му доизказа останалото.
— Е, може би тогава ще ви срещна пак някъде, някой път. Поне се надявам.
Тя кимна, протегна му пръстите си и му подари най-омайна и бляскава усмивка, а той, увлечен до точката на оглупяването, отговори:
— Аз също!
— Лека нощ! Лека нощ! — извика Сондра, когато колата бързо потегли, а Клайд, загледан подире й, се чудеше дали ще я види някога отново тъй близо, насаме, както сега. Само като си помислеше, че може да я срещне пак, по такъв начин! И тя се оказа толкова по-различна от онзи първи път, когато, както ясно си спомняше, не беше му обърнала никакво внимание.
Изпълнен с надежди и малко натъжен, Клайд се обърна към вратата.
А Сондра… „Защо ли — размишляваше си тя, докато колата се носеше напред — семейство Грифитс явно не се интересува от него?“
Влиянието на тази толкова случайна среща беше направо покваряващо в повече от едно отношение. Защото сега въпреки спокойствието и удовлетворението, които дължеше на Робърта, пред него отново се изправи по този налагащ се и прелъстителен за него начин въпросът за възможностите да бъде приет от обществото тук. И колкото да е странно, по волята точно на тази девойка от висшите кръгове, която най-много въплъщаваше и подсилваше за него значението на тези висши кръгове. Прекрасната Сондра Финчли! С хубавото лице, елегантните дрехи и веселото и изискано държане! Ако беше успял да й направи впечатление по време на първата им среща! Или да можеше да го направи сега!
Фактът, че отношенията му с Робърта бяха стигнали до сегашното положение, не беше достатъчно важен или тежък, за да пресече силата на темперамента или въображението, която го влечеше към такава девойка като Сондра и всичко, което тя представляваше. Само като си помислеше, че Дружеството за електрически прахосмукачки „Уимблингър Финчли“ е едно от най-големите промишлени предприятия в града! Високите му стени и комини бяха част от изумителния силует на града оттатък Мохок. Ами домът на семейство Финчли на Уикейджи авеню, близо до къщата на Грифитс — един от най-внушителните в тази изискана редица сгради, изникнали тука в духа на последната и най-изтънчена архитектурна мода — италианския ренесанс, — облицована с кремав мрамор и пясъчник. А Финчли бяха едно от семействата, за които се говореше най-много в града.
Ах, да може да се запознае по-отблизо с тази прекрасна девойка! Да бъде погледнат от нея благосклонно и чрез тази благосклонност да влезе в чудесното общество, към което принадлежи тя! Не е ли и той Грифитс… в никой случай не по-грозен от Гилбърт Грифитс? И не по-малко привлекателен, стига да имаше и той толкова пари или поне част от неговите пари. Да можеше да се облича като Гилбърт Грифитс и да се вози в една от хубавите коли, с които се надува той! Тогава като нищо една такава девойка с удоволствие би му обърнала внимание, а може би… кой знае, навярно дори би се влюбила в него. Направо някаква фантастична приказка. Но сега — мрачно си мислеше Клайд — не му остава друго, освен да се надява, да се надява, да се надява.
По дяволите! Няма да отиде при Робърта тази вечер. Ще измисли някакво извинение — ще й каже сутринта, че го извикал по работа чичо му или братовчед му. Не можеше и не искаше да отиде, както се чувстваше в момента.
Толкова голямо бе въздействието на богатството, красотата и видното обществено положение, към което най-вече се стремеше, върху душевния мир на Клайд, променлив и непостоянен като водата.
От друга страна, по-късно, като си спомняше за срещата с Клайд, Сондра се чувстваше направо завладяна от това, което можеше да се опише само като негово преклонение пред нея, още по-явно в случая, понеже беше диаметрално противоположно на държанието на неговия братовчед, а то беше дори обидно. Дрехите и поведението му, както и изтърваната от него забележка в смисъл, че заема някаква длъжност в дружеството, сякаш подсказваха, че може да е по-добре поставен, отколкото си беше представяла. Но й дойде наум също, че макар да беше прекарала цялото лято с Бела, а от време на време се беше срещала с Гилбърт, Майра и родителите им, нито веднъж не бе станало дума за Клайд. В действителност всичко, което знаеше за него, се ограничаваше с казаното от госпожа Грифитс при първата им среща, когато тя бе споменала, че той е беден племенник, когото съпругът й поканил да дойде от Запад, за да му помогне по един или друг начин. И все пак сега, като си спомняше Клайд при този случай, той не й се виждаше чак толкова незначителен, нито толкова голям сиромах, ами интересен, доста елегантен, много привлекателен и доколкото бе забелязала, обладан от желание да се хареса на момиче като нея. А от страна на братовчед на Гилбърт — един Грифитс — това я ласкаеше.
