Съвършено смаян и развълнуван, Клайд стоеше, вперил очи в картичката. Защото след тази втора среща със Сондра повече от всеки друг път бе погълнат от мечтата някак, по един или друг начин, да се издигне над ниското обществено положение, което заемаше сега. Той стоеше, както му се струваше, много по-високо от простата среда, която го окръжаваше. И ето сега това — официална покана от клуба „Сегиз-тогиз“, който, макар и да не бе никога чувал за него, трябва да е нещо, щом в него членуват такива изключителни личности. А на гърба на картичката нямаше ли бележка от самата Сондра? И това ако не е цяло чудо!
Клайд беше така изумен, че едва можеше да сдържа радостта си; той закрачи насам-натам, заразглежда се в огледалото, изми си ръцете и лицето, после реши, че вратовръзката му не съвсем подхожда на дрехите и я смени с друга, а мислите му ту летяха напред — как да се облече за тази вечеря, ту се връщаха назад — как го беше гледала Сондра при тази последна среща! И как му се беше усмихнала! В същото време неволно се чудеше, дори и в този момент, какво ли би си помислила Робърта, ако можеше с някаква свръхестествена зрителна сила да го види как се радва сега на тази бележка. Понеже явно, освободил се от ограничаващите общоприети схващания на своите родители, си беше позволил да встъпи в такива отношения с нея, че за Робърта би било истинско мъчение, ако откриеше обзелото го сега настроение — разсъждение, което немалко го смути, но не успя ни най-малко да промени мислите му за Сондра.
Какво чудесно момиче!
Каква красавица!
Какъв охолен живот и какво обществено положение!
Същевременно мислите му за всичко това бяха тъй дълбоко езически и далечни от всякакви условности, че можеше сега да се запита, и то напълно сериозно, защо да не насочи мислите си към нея и да престане да мисли за Робърта, щом за момента Сондра представлява за него източник на по-сладостни представи. Робърта не можеше да узнае за това. Не можеше да прочете мислите му — нима можеше да се научи за някоя такава изключителна преживелица, освен ако й кажеше сам той? А Клайд решително нямаше никакво намерение да й казва. И какво лошо има — питаше се той сега — един беден младеж като него да се стреми да се издигне толкова високо? Други младежи, бедни като него, са се женили за девойки, богати като Сондра.
Защото, въпреки всичко, станало между него и Робърта, както ясно си спомняше, не беше й дал дума да се ожени за нея, освен при едно положение. А до такова положение, особено със знанията, тъй добре усвоени в Канзас сити, надали щеше да се стигне, както си мислеше той.
И Сондра сега, след като се беше тъй неочаквано появила отново на пътя му, хвърли в треска неговото въображение. Тази богиня в капището си от сърма и позлата, тъй обаятелна за Клайд, бе благоволила да си спомни за него по такъв един открит и непосредствен начин и бе предложила да го поканят. И без съмнение самата тя щеше да бъде там — мисъл, която го развълнува безмерно.
Какво ли щяха да помислят Гилбърт и останалите от семейството, ако се научеха за отиването му на тази забава, както положително щяха да научат? Или ако го срещнат по-нататък някъде другаде, където би могла да го покани Сондра? Само като си представи! Дали ще се ядосат, или ще им бъде приятно? Дали с това ще падне, или ще се издигне в очите им? Защото в края на краищата поне в това сам той няма никакъв пръст. Не е ли получил официална покана от хора със също тъй високо обществено положение тук в Ликъргъс, които те, щат не щат, трябва да уважават? Без нищо да е подготвил той — чиста случайност — и фактите, свързани с нея, в никой случай не говореха за натрапчивост от негова страна. И колкото трудно да се оправяше Клайд в някои от по-тънките оттенъци на душевните преживявания, мисълта, че сега Гилбърт и цялото семейство може да се видят принудени да се срещат с него и въпреки желанието си дори да го канят и у дома си, го караше да изпитва удоволствие, примесено с хитра подигравка. Защото, ако бъде канен от другите, как би могло да не го кани и семейство Грифитс? Каква радост! И това напук на безграничното презрение на Гилбърт. Той едва се сдържа̀ да не се разсмее при тази мисъл, убеден, че колкото и да не е приятно то за Гилбърт, нито чичо му, нито Майра ще имат нещо против и поради това ще бъде горе-долу запазен от всяко тайно попълзновение на Гилбърт да му отмъсти.
