Когато пристигна в дома на семейство Тръмбул, възглавявано от някой си Дъглас Тръмбул, преуспяващ адвокат и вдовец и борсов спекулант по тези места, който благодарение на децата си, както и на собствените си изискани обноски и ловкост в съдебните дела, бе успял да спечели благоволението на най-отбраните кръгове от обществото в Ликъргъс, Сондра неочаквано се довери на Джил Тръмбул, по-голямата дъщеря на адвоката:
— Знаеш, днес ми се случи нещо смешно. — И й разказа подробно всичко.
Понеже на Джил тази история като че й се видя много забавна, по-късно, на вечеря, тя я разказа наново на Гъртруд и Трейси Тръмбул, по-малката дъщеря и единствения син на семейството.
— А, да — забеляза Трейси Тръмбул, който изучаваше право в кантората на баща си, — сигурен съм, че съм го виждал три-четири пъти на Централния булевард. Много прилича на Гил, нали? Само че не се перчи толкова много. Това лято ми се случи два-три пъти да го поздравя, понеже в първия момент го взимах за Гил.
— О, и аз съм го виждала — подхвана Гъртруд Тръмбул. — Понякога ходи с кепе и палто с колан, като Гилбърт Грифитс, нали? Веднъж ми го показа Арабела Старк, а после Джил и аз го видяхме да минава край Арабелини една събота следобед. Във всеки случай мисля, че е по-хубав от Гил.
Това потвърди на Сондра собственото й мнение за Клайд и тя добави:
— Бъртин Кранстън и аз се запознахме с него една вечер миналата пролет при Грифитс. Тогава ни се видя твърде стеснителен. Но да го бяхте видели сега: той е направо красив, има такъв благ поглед и чудесна усмивка.
— Гледай ти, гледай ти, Сондра! — обади се Джил Тръмбул, която след Бъртин и Бела беше най-близка със Сондра от всичките момичета в града: те бяха съученички от училище „Снедекър“. — Зная някого, който ще пламне от ревност, ако те чуе да казваш такова нещо.
— А и на Гил Грифитс би му било много приятно да чуе, че братовчед му е по-хубав от него! — присъедини се Трейси Тръмбул. — Слушайте…
— Ах и той! — намуси се ядно Сондра. — За много голямо нещо се има. Обзалагам се на каквото искате, че той е причина старите да не искат да имат нищо общо с този братовчед. Сигурна съм, като си го мисля сега. Разбира се, Бела не би имала нищо против, защото я чух миналата пролет да казва, че според нея той бил хубав. А Майра изобщо не би направила нещо обидно за когото и да било. Какъв номер ще е, ако някой от нас го вземе под покровителството си и започне да го кани тук и там… от време на време, разбира се, само заради шегата, да видим как ще се държи. И как ще приемат това роднините му. Аз съм съвсем сигурна, че господин Грифитс, Майра и Бела няма да имат нищо против, но се обзалагам, че Гил направо ще се вбеси. Не ми е много удобно да го направя аз, нали съм тъй близка с Бела, но знам кой би могъл да го направи и те да не могат да кажат нито дума. — Тя се поспря, като си мислеше за Бъртин Кранстън и колко неприятни са й Гил и госпожа Грифитс. — Интересно дали той танцува или язди, или играе тенис и така нататък? — Тя замълча и се замисли развеселена. Другите я загледаха и Джил Тръмбул, неспокойна и буйна като нея, обаче не толкова хубава и надарена, подхвърли:
— Чудесен трик ще е, нали? Смяташ ли, че на госпожа Грифитс това наистина ще е много неприятно?
— Има ли значение дали ще им е неприятно? — продължи Сондра. — Не биха могли да направят нищо повече, отколкото да не му обръщат внимание, нали? А кой ще се трогне от това, можете ли да ми кажете? Не и тези, които са го поканили.
— Хайде пък и вие сега, искате да забъркате скандал в града, а? — намеси се Трейси Тръмбул. — Човек да не съм, ако не докарате цялата работа дотам. Гил Грифитс няма да е доволен, за това можете да се обзаложите. И аз нямаше да съм, ако бях на негово място. Ако искате да разпалите страстите тук, карайте, но аз се обзалагам, че всичко ще свърши със скандал.
