Сондра Финчли имаше нрав, който правеше подобна мисъл крайно съблазнителна за нея. Обаче колкото и интересно да й се беше видяло това хрумване на времето, може би нищо определено нямаше да излезе от него, ако не беше станало така, че след този разговор и няколко други, водени с Бъртин Кранстън, Джил Тръмбул, Патриша Антъни и Арабела Старк, новината за нейното приключение заедно с известни забележки за самия него най-сетне стигна до ушите на Гилбърт Грифитс, но само благодарение на Констанс Уинънт, за която, както твърдяха местните клюкарки, се канел да се сгоди. А Констанс, с надеждата, че Гилбърт наистина ще се ожени за нея, бе и ядосана, че Сондра решила да хареса Клайд, а след това, без да има никакво разумно основание (според Констанс), да го провъзгласи за по-хубав от Гилбърт. Така, от една страна, за да си излее мъката, а, от друга, за да отмъсти, ако може, на Сондра, тя на свой ред предаде всички тези приказки на Гилбърт, който веднага направи няколко язвителни забележки за Клайд и Сондра. Тези забележки, украсени съответно от Констанс, бяха повторени на Сондра и оказаха желания ефект. Те послужиха да събудят у нея най-остра жажда за отплата. Защото, стига да поиска, положително може да бъде мила с Клайд и да накара и други да бъдат мили с него. А това навярно би значило, че Гилбърт ще се види изправен пред нещо като съперник в обществото, и то негов братовчед, който, макар и беден, може случайно да бъде харесан повече от него. Какъв номер! В същия миг й хрумна и начинът, по който би могла най-лесно да въведе Клайд в този кръг, при това без да се разбере, че го прави тя, и без някаква особена опасност за нея, ако играта не завърши, както й се иска.
Защото в Ликъргъс сред завършилите училище „Снедекър“ по-млади членове на по-издигнати семейства съществуваше доста неустановен и нередовно функциониращ клуб, който уреждаше вечери и танцови забави и се наричаше „Сегиз-тогиз“. Той нямаше определен устав, ръководство и помещение. Всеки, който благодарение на положението в обществото и връзките си можеше да участва и решеше да стане член, можеше да свика другите на събрание, да им даде вечеря, да уреди танци или чай у дома си.
И колко е просто — мислеше си Сондра, когато прехвърляше в ума си начините, по които би могла да въведе Клайд в обществото, — ако успее да убеди някой друг член на клуба (да не е тя) да уреди нещо и тогава по нейно внушение да покани Клайд. Колко е лесно например Джил Тръмбул да даде на „Сегиз-тогиз“ вечеря с танци, на която да поканят Клайд. Тази хитрост ще й помогне да го види пак и да разбере доколко й е интересен и какво представлява.
Така за членовете на клуба и приятелите им бе обявена малка вечеря за първия четвъртък от месец декември с домакиня Джил Тръмбул. Поканени щяха да бъдат Сондра и брат й Стюърт, Трейси и Гъртруд Тръмбул, Арабела Старк, Бъртин и брат й и още няколко души от Ютика и Гловърсвил. И Клайд. Но за да запазят Клайд от всякакъв възможен провал или дори неприятна забележка, не само Сондра, но и Бъртин, Джил и Гъртруд ще бъдат внимателни и любезни с него. Те ще се погрижат да бъде ангажиран за всички танци, да не остава сам нито на трапезата, нито на дансинга и по най-ловък начин ще го предават една на друга, докато забавата свърши. Защото покрай това и други може да се заинтересуват от него, което не само ще поизглади мисълта, че единствено Сондра от всички по-отбрани хора в Ликъргъс е била благосклонна към него, но и по-дълбоко ще уязви Гилбърт, ако не Бела и другите членове на семейство Грифитс.
Речено-сторено.
Така стана, че една вечер в началото на декември, около две седмици след срещата му със Сондра, като се върна от фабриката, Клайд с изненада видя някакъв кремав плик, сложен пред огледалото върху тоалетката му. Беше надписан с едър, немарлив и непознат почерк. Той го вдигна и обърна, като гадаеше напразно от кого ли може да бъде. На гърба имаше инициалите „Б. Т.“ или „В. Т.“ — той не можа да реши кое от двете, толкова сложно бяха преплетени буквите на гравирания монограм. Клайд го разкъса и извади картичка, която гласеше:
Обаче на гърба на картичката със същия немарлив почерк, който красеше плика, бе добавено:
Драги господин Грифитс, реших, че може би бихте искали да дойдете. Ще бъде съвсем неофициално. Сигурна съм, че ще ви хареса. Ако сте съгласен, съобщете на Джил Тръмбул.
