Тя хвана Клайд под ръка и му се стори, сякаш бавно, но сигурно се пренася в рая.
Самата вечеря протичаше сред разпокъсано бъбрене за разни места, лица, планове, повечето от които нямаха нищо общо с всичко, с което Клайд бе имал допир в Ликъргъс? Обаче благодарение на личния си чар скоро успя да превъзмогне чуждеенето и произтичащото от него равнодушие от страна на някои присъстващи, в частност на младите жени в компанията, заинтригувани от факта, че го харесва Сондра Финчли. А Джил Тръмбул, която седеше от едната му страна, го разпитваше откъде е дошъл, какъв е бил животът му и познатите у дома, защо е решил да дойде в Ликъргъс — въпроси, които, размесени с невинни закачки по адрес на разни момичета и техните обожатели, караха Клайд да се позамисли. Струваше му се, че съвсем не може да каже истината за семейството си. Затова заяви, че баща му държи хотел в Денвър… не много голям, но все пак хотел. Също, че е дошъл в Ликъргъс, понеже чичо му беше му предложил в Чикаго да дойде, да изучи производството на яки. Не бил сигурен, че съвсем го интересува и че ще остане кой знае колко, освен ако разбере, че си струва; всъщност се мъчел да открие какво би могло да значи това за неговото бъдеще — забележка, която накара Сондра, която го слушаше, също както и Джил, на която го казваше, да си помислят, че въпреки всички слухове, приписвани на Гилбърт, Клайд трябва да притежава някакви средства и обществено положение, към които да се върне, в случай че не сполучи тук.
Това само по себе си беше важно не само за Сондра и Джил, но и за всички останали. Защото въпреки хубостта и чара, и роднинските му връзки тук, мисълта, че е едно нищо и се мъчи, както твърдеше Констанс Уинънт, да се пришие към семейството на братовчед си, бе обезпокояваща. Човек не можеше да си позволи нищо повече от известни дружелюбност с безпарично чиновниче или служещ на заплата, каквото и да е семейството му, докато, ако той има малко пари и някакво обществено положение другаде, всичко коренно се променя.
И сега Сондра, успокоена от неговите думи, както и от факта, че се оказа по-приемлив, отколкото си го беше представяла, бе склонна да му обърне повече внимание, отколкото при други обстоятелства.
— Ще се съгласите ли да танцувате с мен след вечеря? — бе едно от първите неща, които той й каза, като се възползва от милата усмивка, подарена му от нея сред приказки за предстояща среща с танци някъде.
— Ами да, разбира се, стига да искате — отговори тя кокетно, като се мъчеше да разпали още повече романтичното му увлечение.
— Само веднъж ли?
— А, колко пъти искате? Тук има десетина момичета, нали виждате? Получихте ли програма, когато дойдохте?
— Не съм видял такова нещо.
— Нищо. Може да си вземете след вечеря. И можете да ме запишете за третия и осмия танц. Така ще ви остане време и за други. — Тя се усмихна пленително. — Трябва да бъдете мил с всички, знаете.
— Да, знам. — Клайд продължаваше да я гледа. — Но още откакто ви видях при чичо си през април, все съм искал да ви видя пак. Винаги търся името ви във вестниците.
Той я гледаше въпросително и с молба и въпреки волята си Сондра бе покорена от това наивно признание. Явно той не можеше да ходи, където ходеше тя, и да прави, каквото правеше тя, но все пак си даваше труд да следи името и забавленията й по вестниците. Тя не можеше да устои пред желанието да направи нещо повече за него.
— Така ли? — възкликна тя. — Много мило. Но какво четете за мен?
— Че сте били на Дванадесетото езеро и езеро Грийнууд, и горе на Шарон за плувните състезания. Четох, че сте отишли горе при Пол Смит. Вестниците тук като че ли смятаха, че се интересувате от някого на езерото Шрун и че може би ще се омъжите за него.
— Така ли? Колко глупаво! Вестниците тук винаги пишат такива глупави неща.
По тона й можеше да се заключи, че Клайд навярно е прекалил. Той изглеждаше смутен. Това я смекчи и след миг Сондра продължи разговора с предишния тон.
— Обичате ли да яздите? — попита тя любезно и примирително.
— Никога не съм яздил. Знаете, никога не ми се е отдавал случай, но винаги съм мислил, че ще мога, ако се опитам.
— Разбира се. То не е трудно. Ако вземете един-два урока, ще се научите и… — тя добави малко по-ниско — бихме могли да отидем някой път на разходка. В нашата конюшня има сума коне, които ще ви харесат, сигурна съм.
Клайд усети да му пламва главата, като си го представи. Всъщност Сондра го канеше да излезе някой път на езда с нея и му предлагаше отгоре на това един от техните коне.
— О, колко много бих искал! — каза той. — Би било чудесно!
Компанията настава от масата. Никой почти не се интересуваше от вечерята, след като беше пристигнал оркестърът от четири души и звуците на първия фокстрот вече долитаха от съседната всекидневна — дълго и широко помещение, откъдето бяха изнесени всички пречещи мебели, освен столовете край стените.
— Няма да е зле да си потърсите програмата и да си осигурите танците, преди да бъдат всичките обещани — предупреди го Сондра.
