Ето защо, когато Клайд търсеше евтини коледни подаръци за майка си, баща си, сестрите и брат си и за Робърта в магазин „Старк“ и срещна там Джил Тръмбул, дошла за някои закъснели покупки, тя го покани на една предколедна среща с танци, уреждана от Ванда Стийл на другата вечер в дома й в Гловърсвил. Самата Джил щяла да отиде там с Франк Хариът и не била съвсем сигурна, че Сондра Финчли ще дойде също. Изглежда, че имала и някаква друга покана, но все пак имала намерение да дойде, ако може. Обаче сестра й Гъртруд щяла с удоволствие да приеме да я съпровожда той — много учтив начин да осигури партньор на Гъртруд. Освен това била сигурна, че ако Сондра чуе, че Клайд ще бъде там, това може да я накара да се откаже от другия ангажимент.
— Трейси с удоволствие ще се отбие да ви вземе навреме — продължи тя — или… — Джил се подвоуми — може би бихте дошли да вечеряте с нас, преди да тръгнем. Няма да има никой освен семейството, но много ще се радваме, ако дойдете. Танците няма да започнат преди единадесет.
Танците бяха в петък вечер, а тази вечер Клайд беше наредил да прекара с Робърта, защото на другия ден тя заминаваше за трите дена коледни празници при родителите си — най-дългият срок, за който досега се беше разделяла с него. А понеже, без той да знае, му бе приготвила подарък — нова автоматична писалка и автоматичен молив „Евършарп“ — имаше извънредно голямо желание той да прекара тази вечер с нея, което му беше казала изрично. А Клайд, от своя страна, бе имал намерение да използва тази последна вечер, за да я изненада с тоалетни принадлежности в бяло и черно.
Но сега бе така развълнуван от възможността наново да види Сондра, че реши да не отиде тази последна вечер при Робърта, макар и не без известни предчувствия колко трудно ще бъде да отмени тази среща, пък и непочтено. Защото, въпреки че беше така увлечен от Сондра, все още бе тясно свързан с Робърта и не му се искаше да я наскърби по този начин. Знаеше, че тя ще има толкова разочарован вид. Но в същото време беше толкова поласкан и възбуден от това неочаквано, макар и закъсняло светско признание, че не можеше и да помисли да откаже на Джил. Какво? Да пренебрегне посещението в дома на Стийл в Гловърсвил, и то заедно със сестрите и брата Тръмбул и без всякаква помощ от страна на семейство Грифитс? Може да е безсъвестно, жестоко, вероломно спрямо Робърта, но нали е вероятно да види Сондра?
И така той каза, че ще дойде, но веднага след това реши, че трябва да се отбие при Робърта и да я предупреди, да измисли някакво подходящо извинение — например че е поканен на вечеря у семейство Грифитс. Това щеше да е достатъчно внушително и задължително за нея. Но когато се отби и не я завари, реши да й обясни всичко сутринта във фабриката, ако стане нужда — с бележка. За да я възнагради, Клайд реши, че би могъл да й обещае, че ще я придружи в събота до Фонда и тогава да й поднесе подаръка си.
Но в петък сутрин във фабриката, вместо да й обясни сериозно и с подчертано огорчение, от каквото щеше да бъде движен предишната вечер, й пошепна:
— Трябва да се откажа от срещата с теб довечера, скъпа. Поканиха ме у чичо ми и трябва да отида. И не съм сигурен дали ще мога да се отбия след това. Ще се помъча, ако се освободя не прекадено късно. Но ако не дойда, ще се видим в трамвая за Фонда утре. Искам нещичко да ти подаря, тъй че не ми се сърди. Съобщиха ми едва тая сутрин, иначе щях да ти обадя. Нали няма да ми се сърдиш? — Той я погледна колкото можеше по-мрачно, за да изрази собствената си мъка.
При все че така нехайно и за първи път по този начин се отказа от нейните подаръци и от щастливата й последна вечер с него, Робърта поклати глава, сякаш за да каже „Не, няма“, но беше много потисната и се питаше какво може да означава това внезапно изоставяне от негова страна. Защото досега Клайд е бил олицетворение на самото внимание и бе прикривал скорошната си връзка със Сондра под було от престорена неизменна обич, която до този ден бе достатъчна, за да я измами. Можеше да е вярно, както й каза, всичко това да става заради получена от него покана, която не бива да отхвърли. Но, уви, тази хубава вечер, за която бе мечтала! А сега нямаше да се видят цели три дни. Обзета от съмнения, тя тъгува във фабриката, а после в стаята си, като си казваше, че Клайд би могъл поне да обещае да дойде при нея и късно, след вечерята при чичо си, та да може да му поднесе подаръците си. Но последното му извинение бе, че вечерята вероятно щяла да продължи много до късно. Не бил сигурен. Били споменали нещо за отиване другаде след това.
