Клайд веднага схвана, че е зачекнал темата, която не само я увличаше, но и възбуждаше. Защото това предполагаше спортуване на открито, за което тя душа даваше, както и възможността да побеждава, да обира лаврите в онези видове спорт, от които най-много се интересуваха хората, в чието общество се движеше. И най-после, макар то да беше нещо, което той можа да разбере ясно едва по-късно, за нея бе направо замайваща възможността, предлагана от всичко това, често да променя тоалетите си и да се показва на хората — а то я увличаше повече от всичко друго. Как изглежда с бански костюм… с костюм за езда или за тенис, или за танци, или за разходка с автомобил!
Те продължаваха да танцуват, развълнувани — поне за момента — от взаимното разбиране, че и двамата изпитват еднакво и истинско влечение един към друг — някаква мигновена топлинка или възторг, което се изразяваше в радостно и изпитателно вглеждане в очите на другия, намеци от страна на Сондра, че ако Клайд успее да се нагоди в спортно, финансово и друго отношение към такова общество, не е изключена възможността да бъде канен от нея тук и там; и неговото смътно, самоизмамващо го за момента убеждение, че така би могло и ще бъде в случая, докато в действителност тъкмо под повърхността на външната или привидната му увереност и спокойствие се надигаше вълна на недоверие към самия него, която проличаваше в напрегнатия и възтъжен блясък на очите, в известната живост и сигурност на тона, в който все пак звучеше, ако тя би могла да го долови, нещо, което в никой случай не беше сигурност.
— Ах, танцът свърши — промълви той печално.
— Да се опитаме да ги извикаме на бис — предложи тя и заръкопляска.
Оркестърът засвири игрива мелодия и те се заплъзгаха заедно отново, като се извиваха и поклащаха тук и там хармонично, отдали се на ритъма на музиката, като две тресчици, подмятани от бурно, но дружелюбно море.
— Ах, толкова се радвам да бъда пак с вас, да танцувам с вас! То е чудесно… Сондра.
— Но вие не бива да ме наричате така. Ние не се познаваме достатъчно добре.
— Искам да кажа, госпожице Финчли. Но нали няма да ми се разсърдите пак?
Лицето му беше много бледо и отново тъжно.
Тя го забеляза.
— Не. Нима съм ви била сърдита? Всъщност не съм бяла. Вие ми харесвате… донякъде… когато не сте сантиментален.
Музиката спря. Леко носещите се крака закрачиха пак.
— Бих искала да видя дали още вали сняг, имате ли нещо против? — Въпроса зададе Сондра.
— О, не. Хайде да отидем.
Между движещите се двойки те бързо излязоха през странична врата и се озоваха сред свят, дебело покрит с мек, пухкав, безмълвен сняг. Въздухът бе изпълнен с безшумно трупащи се на земята снежинки.
Последвалите дни на декември донесоха на Клайд няколко приятни, но създаващи затруднения и тревожещи събития. След като намери в негово лице толкова приятен обожател, Сондра от самото начало не беше склонна нито да го забрави, нито да го пренебрегне. Обаче при нейното доста видно обществено положение много се колеба първо как да постъпва занапред. Защото Клайд беше твърде беден и положително твърде много пренебрегнат от самото семейство Грифитс, за да се реши тя дори да прояви някакъв подчертан интерес към него.
А сега към първоначалната подбуда за всичко това — желанието й да ядоса Гилбърт, като се сближи с братовчед му, се добави още една. Харесваше Клайд. Неговият чар и благоговението му пред нея и пред общественото й положение я ласкаеха и привличаха. Защото тя притежаваше характер, който изискваше преклонение горе-долу в тази мяра, в която го получаваше от Клайд — искрено и романтично преклонение. В същото време той притежаваше физически и духовни качества, които й бяха приятни — влюбеност, без да проявява (поне засега) смелост, с която да й дотяга твърде много; обожание, което все пак беше обожание на много земно същество; духовна и физическа жажда за живот, която напълно се схождаше с нейната и я допълваше.
Ето защо мисълта какво да прави с Клайд занапред, без да привлече твърде много внимание и да предизвика неблагоприятни приказки по свой адрес, наистина много я тревожеше — мисъл, която не оставяше на мира хитрото й мозъче нощем, след като си легнеше да спи. Обаче на онези, които се бяха запознали с него при Джил Тръмбул, интересът й към него, както и приятната му външност и внимателно държане направиха голямо впечатление и те, от своя страна, особено момичетата, решиха, че е подходящ за компанията.
