— Да, ей сега ще го направя — каза Клайд, — но нима ще танцувам с вас само два пъти?
— Добре, нека да са третият, петият и осмият в първата половина. — Тя весело му махна с ръка да върви и той забърза да си вземе програма.
Всичките танци бяха от живия тип на фокстрота на тези години с добавки и вариации, съответстващи на настроението и темперамента на отделните танцьори. След като бе танцувал толкова много с Робърта предишния месец, Клайд беше в прекрасна форма и възбуден до краен предел от мисълта, че най-после е установил светска, а дори и емоционална връзка с едно толкова прекрасно момиче като Сондра.
И макар и да му се искаше да изглежда любезен и внимателен към другите, с които танцуваше, беше почти зашеметен от мяркащия се край него образ на Сондра. Тя се полюшваше тъй отпуснато и замечтано в прегръдките на Грант Кранстън и цялото време, без да й личи, гледаше към него, когато беше наблизо, и го караше да почувства колко грациозна, романтична и поетична е в отношението си към всичко — едно истинско цвете на живота. А Найна Темпъл, с която танцуваше в момента, тъкмо тогава му подхвърли:
— Много е грациозна, нали?
— Коя? — попита Клайд с наивен тон, който не можеше да потвърди с външния си вид, понеже бузите и челото му пламнаха. — Не знам кого имате пред вид.
— Не знаете ли? Защо се червите тогава?
Беше си дал сметка, че се изчервява. И че опитът му да се измъкне, е смешен. Той се обърна, но тъкмо в този миг музиката спря и танцуващите се заточиха към столовете си. Сондра се отдалечи с Грант Кранстън, а Клайд поведе Найна към меко кресло в прозоречната ниша на библиотеката.
А по отношение на Бъртин (следващия път той танцува с нея) Клайд се почувства леко смутен от хладната цинична надменност, с която тя приемаше вниманието му. Главният й интерес спрямо Клайд се заключаваше във факта, че Сондра като че ли го намира интересен.
— Вие наистина хубаво танцувате, знаете ли? Изглежда, че много сте танцували, преди да дойдете тук… в Чикаго ли е било или къде?
Тя говореше бавно и равнодушно.
— Преди да дойда тук, бях в Чикаго, но не съм чак толкова много танцувал. Налагаше ми се да работя.
Клайд си мислеше как такива момичета като нея имат всичко за разлика от момичетата като Робърта, който нямат нищо. И въпреки всичко, както му се струваше в този случай сега, Робърта му харесваше повече. Тя беше по-приветлива, по-сърдечна, по-добра — не толкова студена.
Когато оркестърът засвири отново с тъжно прозвучаващ тук и там самотен саксофон, Сондра се приближи до него, сложи дясната си ръка в неговата лява и му позволи да я прегърне през кръста по един тъй непринуден, мил и свободен начин, който при неговия копнеж по нея дълбоко го развълнува.
А сетне, с вечното си кокетство и лукавство, вдигна поглед и му се усмихна с ласкава, измамлива и все пак сякаш обещаваща усмивка, която накара сърцето му да затупти по-бързо, а гърлото да се стегне. Някакъв тънък аромат на употребяван от нея парфюм погъделичка ноздрите му, като че ли беше благоухание на пролетта.
— Веселите ли се?
— Да… като ви гледам вас.
— Когато има толкова много други симпатични момичета за гледане?
— О, няма нито едно по-симпатично от вас.
— И танцувам по-добре от всяко друго момиче, и съм много по-красива от всяко друго момиче тук. Ето: казах всичко това вместо вас. Какво ще кажете сега вие?
Тя го погледна закачливо и Клайд, разбрал, че има работа с девойка много по-различна от Робърта, се обърка и изчерви.
— Разбирам — рече той сериозно. — Всички мъже ви повтарят това и затуй не искате да ви го казвам аз.
— О, не, не всички. — Простотата на отговора му едновременно заинтригува Сондра и я затрудни. — Има доста хора, които не смятат, че съм много хубава.
— О, не ви смятат за хубава, така ли? — отвърна той съвсем весело, понеже веднага разбра, че тя не му се присмива. И все пак почти го беше страх да й направи още един комплимент. Вместо това потърси нещо друго да й каже и като се върна към разговора за езда и тенис, започнат на трапезата, попита: — Вие обичате всичко, свързано с природата и спорта, нали?
— И още как! — бързо, с въодушевление отговори девойката. — Всъщност няма нищо друго, което да обичам повече. Просто съм луда за езда, тенис, плуване, каране на моторница, на акваплан. Вие плувате, нали?
— О, разбира се — каза Клайд наперено.
— Играете ли тенис?
— Ами… едва сега започвам да уча — отговори той, като го беше страх да признае, че изобщо не играе.
— Ах, аз обожавам тениса. Бихме могли да играем някой път заедно.
Това съвсем възстанови самочувствието му. А Сондра, стъпвайки леко като перушинка под скръбните звуци на популярна любовна песен, продължи:
— Бела Грифитс със Стюърт и аз с Грант чудесно играем на двойки. Ние победихме почти на всички финални игри на Грийнууд и Дванайсето езеро миналото лято. А като се стигне до каране на акваплан и скокове от кула, трябва само да ме видите. Горе на Дванайсето езеро сега ние имаме най-бързата моторница, искам да кажа Стюърт. Стига до шейсет мили в час.
