Същевременно Клайд у Тръмбул, а сетне у Стийл бе поласкан и окуражен от редица събития, каквито един месец преди това не би могъл и да сънува. Защото у Ванда Стийл веднага го представиха на двадесетина личности, които, като разбраха, че са го довели сестрите Тръмбул и научиха, че е Грифитс, веднага го поканиха на устройвани от тях срещи или намекваха за разни предстоящи увеселения, на които можеше да го поканят, така че накрая получи покана за новогодишни танци у Вандам в Гловърсвил, както и на вечеря и танци на Бъдни вечер у Хариът в Ликъргъс — забава, на която били поканени Гилбърт и сестра му Бела, също както Сондра, Бъртин и други.
И най-после на сцената се появи към полунощ и самата Сондра, заедно със Скот Никълсън, Фреди Селз и Бъртин, и отначало се престори, че няма никаква представа за присъствието му, но най-после благоволи да го поздрави с едно:
— О, здравейте! Не очаквах да ви намеря тук.
Изглеждаше пленителна, наметната с тъмночервен испански шал. Но Клайд долови от самото начало, че тя прекрасно знае за присъствието му, и при първа възможност се доближи до нея и я запита с копнеж:
— Съвсем ли няма да танцувате с мен?
— Защо не? Разбира се, стига да искате. Мислех си, че може вече да сте забравили за мен — каза тя закачливо.
— Нима мислите, че мога да ви забравя? Единствената причина, поради която съм тук тая вечер, е, защото мислех, че може да ви видя пак. Не съм мислил за никого и за нищо друго, откакто ви видях за последен път.
Клайд беше наистина толкова заслепен от нейните маниери и преструвки, че вместо да се дразни, привидното й безразличие го привличаше още повече. Дълбочината на чувството, от което бе завладян сега, направо я покоряваше. Очите му се приспиваха и в погледа му пламтеше желание, което я смущаваше.
— Гледай, гледай, вие умеете да казвате толкова мили неща по такъв мил начин, когато пожелаете… — Тя заоправя големия испански гребен в косата си и се усмихна. — И ги казвате така, като че ли наистина това мислите.
— Искате да кажете, че не ми вярвате, Сондра? — запита той почти трескаво и това, че я нарече по име, развълнува сега нея толкова, колкото и него. Макар и да й се искаше да му се навъси за такава явна свобода, тя му прости, понеже беше приятно и за нея.
— О, не, вярвам ви. Разбира се — каза тя малко колебливо и за първи път не напълно самоуверена пред него. Започваше да й се вижда трудно да установи правилната линия на отношението си спрямо Клайд: дали да го сдържа повече или по-малко. — Но трябва веднага да кажете кой танц искате. Виждам, че някой идва да ме вземе. — И тя закачливо, сякаш за да го подразни, протегна малката си програмка. — Мога да ви обещая единадесетия. Той е веднага след този.
— Само толкова ли?
— Е, хайде тогава и четиринадесетия, ненаситнико — засмя му се тя в очите и съвсем го зароби с този засмян поглед.
След това, когато научи от Франк Хариът, докато танцуваше с него, че Клайд е поканен у тях за Бъдни вечер, както и това, че Джесика Фант го е поканила в Ютика за посрещането на Нова година, Сондра веднага заключи, че той е на път да завоюва истински успех, и реши, че, както изглежда, ще се окаже по-малко в тежест на обществото, отколкото се беше бояла. Той притежаваше чар — в това нямаше никакво съмнение. И беше така увлечен по нея! Следователно, както реши тя сега, напълно възможно бе някои от тези други момичета, като видят, че е приет от някои от най-отбраните хора тук и другаде, може дотолкова да се заинтересуват от него или дори да го харесат, че да поискат да надвият увлечението му по нея. Понеже самата тя беше суетна и самонадеяна по природа, Сондра реши, че не бива да го допусне. Затова по време на втория танц с Клайд подхвърли:
— Били сте поканен за Бъдни вечер у Хариът, така ли?
— Да, и всичко това дължа на вас — възкликна разгорещено Клайд. — Ще бъдете ли там?
— Ах, ужасно съжалявам. Поканена съм и сега много бих искала да отида. Но знаете ли, отдавна съм се уговорила да отида за празниците в Олбъни, а после в Саратога. Утре заминавам, но ще се върна преди Нова година. Няколко приятели на Фреди устройват голямо посрещане на Нова година в Скинектъди. И братовчедка ви Бела, и брат ми Стюърт, и Грант, и Бъртин отиват там. Ако искате, бихте могли да дойдете с нас.
Насмалко щеше да каже „с мен“, но все пак рече „с нас“. Мислеше си, че това положително щеше да подчертае пред всички други доколко го държи в ръцете си, щом заради нея отхвърля поканата на госпожица Фант. А Клайд тозчас прие, и то с възторг, понеже така щеше да бъде отново с нея.
