В същото време беше изненадан и почти поразен от факта, че по този безцеремонен, много интимен и определен начин тя се канеше да го събере отново с Бела, която щеше веднага да занесе у дома си новината, че той ходи със Сондра и другите от компанията. И какво ли можеше да излезе от това, особено като се вземеше пред вид, че семейство Грифитс все още не беше го поканило никъде, дори и за Коледа? Защото, макар фактът, че Сондра прибрала Клайд в колата си, а сетне и това, че бил поканен от клуба „Сегиз-тогиз“, да беше стигнал до ушите им, те все още не бяха направили нищо. Гилбърт Грифитс се вбеси, баща му и майка му се чудеха как трябва да постъпят, ала въпреки всичко оставаха бездейни.
Но според Сондра групата можеше да остане в Скинектъди до другата сутрин — нещо, което не си направи труда да обясни на Клайд от самото начало. А дотогава той беше забравил, че Робърта, като се върне след дългия си престой в Билц и след като е била изоставена от него по Коледа, сигурно ще очаква той да прекара новогодишната вечер с нея. Това беше усложнение, за което щеше да помисли по-късно. Засега само се чувстваше блажен, че Сондра се е сетила за него и незабавно с възторг се съгласи.
— Но знаете ли — каза предпазливо Сондра, — не бива да ми обръщате толкова много внимание нито там, нито тук, нито някъде другаде и не ми се сърдете, ако и аз не ви обръщам внимание. Иначе няма да мога да ви виждам толкова често. Някой път ще ви обясня защо. Виждате ли, баща ми и майка ми са странни хора. Също и някои от приятелите ми тук. Но ако се държите само любезно и малко равнодушно, разбирате ли, може би ще мога да се виждам с вас още доста тази зима. Разбирате ли?
Развълнуван ненаказано от това признание, породено, както добре знаеше, от твърде пламенните му аванси, Клайд й отправи влюбен и изпитателен поглед.
— Но вие все пак държите малко на мен, нали? — Той наполовина настояваше, наполовина умоляваше, а в очите му светеше този омайващ пламък, който така я пленяваше.
Предпазлива и все пак увлечена, поддала се на сладострастни и вълнуващи чувства и все пак не съвсем сигурна дали постъпва разумно, Сондра отговори:
— Е, ще ви кажа. И да, и не. Тоест не мога още да реша. Доста ми харесвате. Понякога ми се струва, че ми харесвате повече от другите. Виждате ли, ние още не се познаваме както трябва. Но вие ще дойдете с мен в Скинектъди, нали?
— Дали ще дойда?
— Ще ви пиша по-подробно или ще ви се обадя. Вие имате телефон, нали?
Той й даде номера.
— И ако случайно се наложи някаква промяна или не мога да изпълня обещанието си, не ми се сърдете. Ще се видим по-нататък… някъде, положително.
Тя се усмихна и на Клайд му се стори, че ще се задави. Само мисълта, че е така откровена с него и казва, че много го харесва понякога, беше достатъчна, кажи-речи, да му се подкосяват краката от радост. Като си помислеше, че тази прекрасна девойка има такова желание да го включи в своя живот… тази чудна девойка, която бе обкръжена от толкова много приятели и обожатели, между които можеше да си избере когото пожелае!
Шест и половина на другата сутрин. И Клайд, поспал само един час след завръщането си от Гловърсвил, стана, с глава изпълнена с объркани и тревожни мисли как да оправи всичко с Робърта. Този ден тя отиваше в Билц. Беше й обещал да я изпрати до Фонда. Но сега не му се отиваше. Разбира се, ще трябва да скърпи някакво извинение. Но какво?
За щастие предишния ден беше чул Хуигъм да казва на Лигет, че днес щяло да има събрание на началниците на отделения в края на работния ден в кабинета на Смили и че Лигет трябвало да присъства. На Клайд не му бяха казали нищо, понеже неговото отделение представляваше част от отделението на Лигет, но сега той реши, че може да използва това като причина и съответно около един час преди обедната почивка остави на масата на Робърта бележчица, която гласеше:
Скъпа,
Ужасно съжалявам, но току-що ми казаха, че трябва да бъда в три часа долу на събрание на началниците на отделения. Това значи, че не ще мога да дойда с теб до Фонда, но ще се отбия в стаята за няколко минути веднага след работа. Искам нещо да ти предам, затова непременно чакай. Но не се ядосвай много. Друг изход няма. Ще се видим непременно, когато се върнеш в сряда.
