— Добре ли прекара снощи, скъпи? — попита тя, любопитна да узнае как е завършило събитието, което я беше лишило от него.
— О, доста добре — отвърна Клайд, като се мъчеше да говори колкото може по-равнодушно за вечерта, която значеше толкова много за него и криеше такава голяма опасност за нея. — Аз мислех, че отивам само на вечеря при чичо ми, както ти казах. Но когато стигнах там, разбрах, че всъщност съм им трябвал, за да придружа Бела и Майра на някакво увеселение в Гловърсвил. Там има едно богато семейство, Стийл, големи производители на ръкавици, нали знаеш? Както и да е, те устройвали танци и братовчедките искали да ги заведа там, защото Гил не можел да отиде. Но не беше чак толкова интересно. Бях доволен, когато свърши.
Той спомена имената на Бела, Майра и Гилбърт, сякаш бяха стари и близки приятели — една близост, която неизменно правеше голямо впечатление на Робърта.
— И не можа да се освободиш навреме, за да се отбиеш тук, така ли?
— Не можах, защото трябваше да чакам да се върна заедно с всички. Нямаше как да се измъкна. Но няма ли да отвиеш подаръка си? — добави той, като се мъчеше да отклони мислите и от пропадналата среща миналата вечер, понеже знаеше, че това я терзае.
Тя започна да развързва панделката, с която бе вързан подаръкът, но мислите й не можеха да се откъснат от възможностите, предлагани от срещата, която той се почувства длъжен да спомене. Кои други момичета освен Бела и Майра са били там? Дали няма случайно някое друго момиче освен нея, в което може да се е увлякъл напоследък? Той винаги говореше за Сондра Финчли, Бъртин Кранстън и Джил Тръмбул. Дали случайно не са били в тази компания?
— Кои бяха там освен братовчедките ти? — неочаквано попита тя.
— О, сума хора, които не познаваш. Двайсет-трийсет души от разни околни селища.
— Някой друг от Ликъргъс освен братовчедките ти? — настоя Робърта.
— Ами неколцина. Ние взехме със себе си Джил Тръмбул и сестра й по желание на Бела. Арабела Старк и Пърли Хейнз бяха вече там, когато ние дойдохме. — Той не спомена Сондра, нито някой от другите, които така много го интересуваха.
Но поради начина, по който го каза — нещо в тона на гласа и блясъка на очите, — отговорът не задоволи Робърта.
Тя беше наистина дълбоко разтревожена от този нов обрат в събитията, но й се струваше, че при тези обстоятелства не е разумно да додява на Клайд прекалено. Това можеше да го ядоса. В края на краищата винаги е бил причисляван към това общество, откакто изобщо го познаваше. И не й се искаше Клайд да сметне, че се опитва да предяви някакви права върху него, макар че тъкмо такова бе истинското й желание.
— Така ми се искаше да бъда с теб снощи и да ти поднеса подаръците си! — реши да каже Робърта вместо това, колкото да отвлече собствените си мисли, толкова и да привлече вниманието му към себе си. Клайд долови скръбта в гласа й и молбата, която прозвуча в него, както в миналите дни, само че сега не можеше и не искаше да се поддаде на влиянието й, както би се поддал при друг случай.
— Но нали знаеш как стана всичко, Бърт — отвърна той почти с предизвикателен вид. — Нали току-що ти казах.
— Знам — каза Робърта и се помъчи да скрие завладялото я настроение. В същото време тя махаше хартията и отваряше капака на кутията с тоалетните прибори. Щом я отвори, настроението й се попромени, понеже никога досега не беше притежавала нищо тъй ценно и оригинално. — О, това е прекрасно, нали? — възкликна тя, заинтересувана за миг въпреки волята си. — Не съм очаквала такова нещо. Двете подаръчета от мен сега ще бъдат съвсем нищожни!
Тя веднага отиде да извади своите подаръци. Но Клайд виждаше, че въпреки изключителността му неговият подарък не можа да разсее угнетението, обзело я поради равнодушието му. Несекващата му обич бе от много по-жизнено значение от всякакъв подарък.
— Харесва ти, нали? — попита той с надеждата, без сам да вярва, че с това ще може да отклони мислите й.
— Разбира се, скъпи — отговори девойката, като разглеждаше с интерес принадлежностите. — Но моите подаръци ще ти се видят сега толкова незначителни — добави тя мрачно и доста потисната от провала на всичките си планове. — Обаче ще ти бъдат полезни и винаги наблизо, до сърцето ти, където искам да бъдат.
Тя му подаде кутийката с металическия молив „Евършарп“ и украсената със сребро автоматична писалка, които беше избрала за него с мисълта, че може да му бъдат полезни за работата във фабриката. Преди две седмици Клайд щеше да я прегърне и да се помъчи да я утеши заради мъката, която й причиняваше сега. Но този път само стоеше и се чудеше как би могъл, без да се покаже прекалено студен, да я успокои, но тъй че да не се впусне в обичайните излияния. И за да направи това, зареди възторжени, но някак си празни думи за подаръка.
— Я гледай, те са чудесни, скъпа, и са точно каквото ми трябва. Положително не би могла да ми подариш нищо по-подходящо. Ще ми служат непрекъснато.
