Но той мълчеше сега и това бе напрегнато, принудено мълчание, беше го страх да го наруши с думи. Защото си мислеше: „О, само да можех да й кажа колко прекрасна ми се вижда! Само да можех да я прегърна и да я целувам, да я целувам, да я целувам и да я накарам тя да ме целува по същия начин!“ И странно, като си помислеше с какви чувства беше започнал да ухажва Робърта, а сега в желанието му нямаше сладострастие, а само копнеж да притисне и да гали тази съвършена красота. И действително в очите му недвусмислено светеше този напрегнат копнеж. И макар да го забелязваше и да бе отчасти смутена от него, понеже беше тъкмо това, от каквото най-много се плашеше у Клайд, все пак той я интригуваше толкова много, че й се искаше да узнае какво се крие в него. Затова предизвикателно му подхвърли:
— Като че ли искате да ми кажете нещо много важно.
— Бих искал да ви кажа много неща, Сондра, стига да ми позволите — отвърна той разпалено. — Но вие ми казахте да не говоря.
— О, да, казах. И го казах напълно сериозно. Радвам се, че си взимате такава добра бележка. — На устните й играеше дразнеща усмивка и тя го изгледа тъй, сякаш искаше да каже: „Но ти нали не вярваш, че съм го казала чак толкова сериозно?“
Завладян от това, което подсказваше погледът й, Клайд се изправи, стисна двете й ръце в своите, загледа я право в очите и рече:
— Значи, не сте го казали напълно сериозно, Сондра, нали? Не съвсем сериозно във всеки случай. Ах, колко бих искал да ви кажа всичко, каквото мисля!
Очите му говореха и сега, почувствала остро колко е лесно да го разпали, но все пак жадна да му позволи да прави, каквото иска, тя се поотдръпна и отговори:
— О да, разбира се, казах. Вие май взимате почти всичко прекалено сериозно, а? — Но в същия миг изражението й се смекчи и въпреки волята си тя се усмихна.
— Не мога да се овладея, Сондра. Не мога, не мога! — заговори той пламенно, почти неудържимо. — Вие не знаете как ми действате. Вие сте тъй прекрасна! О, да! Вие знаете, че сте красива. Аз непрекъснато мисля за вас. Наистина, Сондра. Вие направо ме подлудихте. Толкова, че почти не спя и само мисля за вас. Господи, аз полудях! Където и да ви срещна или да отида с вас, след това не мога да мисля за нищо друго! Дори и тая вечер, когато ви гледах да танцувате с всички тия мъже, едва можах да се сдържа. Искаше ми се да танцувате само с мен и с никой друг. Вие имате такива прекрасни очи, Сондра, и такава сладка уста и брадичка, и такава чудесна усмивка!
Клайд вдигна ръце, сякаш за да я погали нежно, но ги дръпна и се загледа унесено в очите й, както някой вярващ гледа в очите на светец, после изведнъж я прегърна и притисна до себе си. Развълнувана и отчасти увлечена от думите му, вместо да се противопостави решително, както би направила във всеки друг случай, тя не сваляше очи от него, очарована от хвалебствията му. Беше така пленена и омаяна от страстния му копнеж по нея, че й се стори сякаш би могла да го залюби, както той искаше. Да го залюби много, много, само да можеше да си го позволи. И той беше красив и пленителен за нея. Беше наистина чудесен, макар и беден — толкова по-страстен и пламенен от всичките тези други младежи, които познаваше тук. Нямаше ли да е чудесно, ако родителите и общественото положение й позволяваха да може да сподели с него напълно това увлечение? Същевременно й дойде наум, че ако случайно родителите й се научат, не ще може изобщо да продължи тази връзка под никаква форма, а да я задълбочи и да й се радва в бъдеще, не ще може и да помисли. Въпреки всичко, без да обърне внимание на тази мисъл, която я сепна и отрезви за миг, тя продължаваше да копнее за него. Погледът й бе топъл и нежен, устните — извити в благосклонна усмивка.
— Положително не би трябвало да ви позволя да ми казвате всичко това. Сигурна съм, че не би трябвало — слабо запротестира тя, но продължи да го гледа със същата нежност. — Знам, че не бива, че не е хубаво, но все пак…
— Защо не? Защо да не е хубаво, Сондра? Защо да не бива, като ви обичам тъй много? — Очите му се замъглиха от тъга.
Сондра забеляза това и възкликна:
— Гледайте сега! — и след кратко замълчаване: — Аз… аз… — Тя щеше да каже „Аз мисля, че не биха ми позволили да продължим така“, но вместо това допълни: — Аз още не ви познавам достатъчно добре.
— О, Сондра, а аз ви обичам толкова много, просто съм луд по вас! Нима не храните и вие поне мъничко обич към мен?
Поради проявената от нея несигурност, погледът сега беше молещ, уплашен, натъжен. Тази смесица от чувства й подейства много силно. Тя само го гледаше колебливо и се чудеше с какво ли може да свърши такова безумно увлечение. А той, като забеляза тази неувереност в нейните очи, я притегли още по-близо и я целуна. Вместо да се съпротиви, тя остана за миг драговолно, радостно в неговите прегръдки, сетне изведнъж седна изправено, принудена да си възвърне цялото самообладание от мисълта, какво му е позволила да направи — да я целуне по този начин — и какво трябва да значи това за него.
