Много често след новогодишното отиване в Скинектъди, което се оказа излизане от особена важност и за Клайд, и за Сондра, понеже именно тогава тя почувства най-силно влечението си към него, самата тя го взимаше със своята кола. Клайд беше успял наистина да й се хареса, и то по начин, който най-много ласкаеше суетността й, а в същото време гъделичкаше най-хубавото й чувство — горещо желание да има някого, някой млад мъж като Клайд, и привлекателен, и с добро обществено положение, който да зависи от нея. Тя знаеше, че родителите й не ще допуснат любов между нея и Клайд поради неговата бедност. Поначало Сондра не беше и помисляла за такова нещо, но сега като че ли не би имала нищо против.
Случай за по-голямо сближаване обаче се представи едва една вечер около две седмици след посрещането на Нова година. Те се връщаха от подобно увеселение в Амстердам и след като закараха Бела Грифитс и Грант и Бъртин Кранстън по домовете им, Стюърт Финчли рече през рамо:
— Сега ще ви закараме вас, Грифитс.
При тези думи Сондра, която бе захласната от пленителната близост на Клайд и не й се искаше да се раздели с него тъй скоро, каза:
— Ако искате да дойдете у нас, ще ви почерпя горещ шоколад, преди да си отидете. Искате ли?
— О, разбира се, с удоволствие — отговори весело Клайд.
— Хайде тогава, тръгваме — обади се Стюърт и обърна колата. — Но ако питате мен, аз ще си легна. Минава вече три.
— Това се казва добър брат. Да не си пропуснеш първия сън, нали? — отвърна Сондра.
И след като оставиха колата в гаража, тримата влязоха през задния вход в кухнята. Брат й си отиде, а Сондра покани Клайд да седне на масата за слуги, докато донесе всичко необходимо. Но той, удивен от тези кулинарни приспособления, подобни на каквито не бе виждал никога преди, се заоглежда, като си мислеше за богатството и материалната сигурност, които можеха да ги поддържат.
— Боже, каква огромна кухня, а? — забеляза той. — Колко много принадлежности за готвене имате тук!
А тя, заключила от тази забележка, че Клайд не бе свикнал на обстановка от този род, преди да дойде в Ликъргъс, и следователно можеше още по-лесно да бъде учуден, отговори:
— Така ли? Нима всички кухни не са големи колкото тази?
Клайд, като си спомни познатата му беднотия и реши от думите й, че тя надали има представа за съществуването на по-ограничени мащаби, изпита още по-голямо страхопочитание пред излишествата на света, към който принадлежеше тази девойка. Какво изобилие! Какво ли е да се ожени за такова момиче и всички тези неща да станат ежедневие! Ще има готвач и слуги, голяма къща и кола, няма да му се налага да работи за някого, само ще дава нареждания… — тази мисъл направо го покори. Тя направи всичките й обмислени движения и пози още по-обаятелни. А Сондра, доловила колко много значи всичко това за него, беше склонна да преувеличи неразделната си връзка с тази обстановка. За Клайд повече отколкото за всеки друг, както го разбираше сега, тя блестеше като звезда, въплъщение на разкоша и светското превъзходство.
След като свари шоколада в обикновена алуминиева тенджерка, за да му направи още по-голямо впечатление, тя избра сервиз от тежко ковано сребро в съседната стая, наля шоколада в богато украсена чаша и тогава го занесе до масата и го постави пред него. След това леко се надигна, приседна върху масата до него и каза:
— Нали е уютничко тук, а? Да знаете колко обичам да се вмъквам в кухнята ей така, но мога да го правя само когато го няма готвача. Когато е тук, не пуска никого да припари.
— Я, тъй ли? — попита Клайд, който нямаше никаква представа как се държат готвачите в частните домове, и това беше въпрос, който окончателно убеди Сондра, че в средата, където е бил отгледан, животът е бил твърде беден, ако не и съвсем оскъден. Въпреки това, понеже Клайд вече знаеше толкова много за нея, нямаше никакво намерение да му даде пътя. И затова, когато той възкликна: „Не е ли чудесно да бъдем ей тъй заедно, Сондра? Само си помислете: не съм имал възможност да ви кажа и една дума насаме цялата вечер“, тя отговори, без ни най-малко да я подразни фамилиарността:
— Така ли? Радвам се, че мислите тъй. — И му се усмихна малко високомерно, макар и не без нежност.
И като я гледаше сега в бялата й атлазена вечерна рокля, с обутите с пантофки крачета тъй интимно близо до него, с лек парфюм, стигащ до ноздрите му, Клайд почувства някаква възбуда. Всъщност въображението му работеше трескаво. Младост, красота, такова богатство — какво ли не обещаваха те! А тя, доловила дълбокото му възхищение и заразила се поне отчасти от неговото вълнение и жар, се трогна дотам, че го виждаше като човек, когото би могла да обикне… много да обикне. Не бяха ли очите му лъчисти и тъмни… влажни и страстни? Ами косата? В нея имаше толкова чар, както падаше ниско на цялото му чело. Искаше й се да я допре сега — да я приглади с ръцете си, да докосне бузите му. А неговите ръце — те бяха тънки, чувствителни и изящни. Тя ги забеляза както Робърта, а преди нея Хортензия и Рита.
