Но трябва да се каже още и това във връзка с отношенията между двамата, че, поради неопитността на Клайд, както и на Робърта, те никога не бяха разбирали, както следва, нито прибягвали към нещо друго, освен най-простите и в повечето случаи незадоволителни противозачатъчни средства. Към средата на февруари и по странно съвпадение горе-долу по времето, когато Клайд, който продължаваше да се ползва от благоволението на Сондра, беше почти стигнал до окончателното решение веднъж завинаги да скъса не само физическата, но и всяка друга връзка с Робърта, тя, от своя страна, започваше ясно да вижда, че въпреки неговото колебание и собственото й неизлечимо увлечение по него да го преследва повече, е безполезно и за нейната гордост — ако не и за душевното й спокойствие — ще бъде по-добре да напусне фабриката и да си намери някаква друга работа, която да й даде средства да живее и да помага на родителите си и ако може, да забрави Клайд. Колкото и да бе жалко, тя се видя принудена, за свой ужас и смайване, една сутрин тъкмо по това време да влезе в отделението с изписани на лицето й още по-потресаващи съмнения и страхове, отколкото всички други, които я бяха обземали досега. Защото отгоре на собствените й тревожни заключения по отношение на Клайд, у нея се бе породил тъмният и сковаващ страх, че дори и това може да стане невъзможно, поне за известно време. Защото поради нерешителността на двамата, налагана им от тяхната сантименталност и нейната непреодолима обич, сега, по време, когато това бе най-неблагоприятно и за него, и за нея, разбра, че е бременна.
Откакто бе отстъпила пред неговите ласки, винаги бе броила дните и винаги се бе поздравявала, че всичко е наред. Но ето че бяха минали четиридесет и осем часа след точно пресметнатото време и все още нямаше никакъв признак. А Клайд от четири дни не се беше доближил до нея. И държането му във фабриката бе по-сдържано и по-равнодушно, отколкото всеки друг път!
А сега и това!
И нямаше никого, към когото да се обърне, освен него. А той се показваше така отчужден и безразличен!
Както беше уплашена, поради страха, че със или без помощта на Клайд не ще може лесно да се отърве от заплашващото я премеждие, тя можеше да си представи своя дом, майка си, близките, всички, които я познаваха, и какво щяха да си помислят, ако я сполетеше тази беда. Защото Робърта изпитваше краен ужас от общественото мнение изобщо и от това, което биха казали хората. Петното на неузаконената страст! Позорът на незаконното раждане за детето! Достатъчно лошо беше — както винаги бе мислила, когато бе слушала момичетата и жените да разправят за живота, брака и изневярата и за бедственото положение, в което изпадаха момичетата, отдали се на мъже и изоставени след това от тях, — достатъчно лошо бе за една жена, честно и почтено омъжена и крепена от обичта и силата на някой мъж: такава обич например като на зет й Гейбъл към сестра й Агнес или вероятно на баща й към майка й през първите години, или на Клайд към нея, когато тъй пламенно й се обясняваше в любов.
Но сега… сега!
Не можеше да си позволи да я забавят каквито да било мисли по отношение на предишното или сегашното му държане. Без оглед на първото или второто той трябва да й помогне. Тя не знаеше какво да прави при това положение — към кого да се обърне. А Клайд без съмнение знаеше. Поне едно време й бе казал, че няма да я остави, ако се случи нещо. И при все че отначало, дори и на третия ден, когато дойде във фабриката, тя си въобразяваше, че може би преувеличава опасността и че може всичко да се дължи само на някакво неразположение или закъснение, което все още може да се оправи, когато и късно следобед нямаше никакъв признак на промяна, започнаха да я разяждат безименни ужаси. И малкото смелост, която беше запазила дотогава, започна да я напуска, да се топи. Ще бъде съвсем сама, освен ако той дойде при нея сега. А имаше нужда от съвет и добро напътствие — сърдечно напътствие. О, Клайд, Клайд! Само да не беше тъй равнодушен към нея! Не бива да бъде! Нещо трябва да се направи, и то веднага… бързо… иначе… боже господи, колко ужасно може да стане това!
Изведнъж тя прекъсна работата си между четири и пет следобед и бързо влезе в облекалнята. И там написа бележка — припряна, истерична — драскулки:
Клайд,
Трябва да те видя довечера, непременно, непременно! Не бива да отказваш. Имам нещо да ти кажа. Моля ти се, ела колкото можеш по-скоро след работа или да се срещнем някъде. Не ти се сърдя, нито съм ти обидена за нещо. Но трябва да те видя тая вечер, непременно. Моля ти се, кажи ми веднага къде.
