И той, доловил нова, странна и изпълнена със страх нотка във всичко това още щом го прочете, веднага я погледна през рамо и като видя лицето й така пребледняло и измъчено, даде знак, че е съгласен да дойде. Защото, ако съдеше по изражението й, това, което имаше да му каже, беше от съдбоносно значение за нея — защо иначе ще е така възбудена и развълнувана. И макар че, както сега с тревога си спомни, имаше друг ангажимент по-късно — покана за вечеря у семейство Старк, — все пак налагаше се първо да се види с Робърта. Но какво ли се е случило? Дали някой е умрял, или пострадал, или нещо друго — майка й, баща й, братът или сестрата?
В пет и половина се запъти към уреченото място, чудейки се какво ли е станало, та Робърта е тъй бледа и загрижена. Но в същото време си казваше, че ако иска другата му мечта, по отношение на Сондра, да се сбъдне, не бива да допусне да се оплете пак поради някакво голямо или затрогващо съчувствие — трябва да запази новата си самоувереност и да се държи на разстояние, та да може Робърта да разбере, че вече не я обича както преди. Когато стигна в шест часа на определеното място, завари я да стои безутешна на сянка, опряла се на едно дърво.
— Какво има, Бърт? От какво си се уплашила така? Какво се е случило?
Дори и неговото явно гаснещо чувство се събуди пред очебийната й нужда от помощ.
— О, Клайд — най-после заговори Робърта, — не зная дори и как да ти го кажа. То е толкова ужасно за мен, ако е вярно. — Гласът й, напрегнат и нисък, сам по себе си говореше за нейното отчаяние и несигурност.
— Но какво има, Бърт? Защо не ми кажеш? — повтори Клайд живо и все пак предпазливо, като си даваше вид на равнодушна самоувереност, което не му се удаваше чак много в този момент. — Какво е станало? Какво те вълнува толкова много? Ти цялата трепериш.
Понеже никога още в живота не се беше изправял пред такова премеждие, дори и сега не се досети каква би могла да е всъщност бедата. В същото време, както се беше доста отчуждил и се чувстваше неловко заради държането си към нея напоследък, чудеше се сега какво поведение да възприеме при положение, в което очевидно нещо беше не наред. А тъй като все още беше чувствителен към общоприетите или моралните изисквания, не можеше да извърши нещо непочтено без известно съжаление или поне срам, дори ако от това зависеше сбъдването на най-съкровените му амбиции. От друга страна, така го беше страх да не закъснее за вечерята и не му се искаше Робърта да го занимава със свои затруднения, че проявяваше нетърпение. Това не й убягна.
— Знаеш ли, Клайд — заговори тя с напрегнат и убедителен тон, подтикната от сериозността на положението си да бъде по-смела и настойчива, — ти ми беше казал, че ако се случи нещо, ще ми помогнеш.
И изведнъж, като се сети за последните си няколко, както ги виждаше сега, глупави посещения в стаята й, когато поради някакви останали у двамата чувства и желание се е излъгвал да си позволи случайно и положително безразсъдно физическа близост с нея, той разбра каква беше бедата. И че това беше жестока, непреодолима, опасна беда, ако беше истина. Също, че е виновен и че това е истинско премеждие, което трябва да се превъзмогне, и то бързо, ако не иска да се намери пред още по-голяма опасност. Същевременно под натиска на много скорошното му и все пак решително налагащо се равнодушие беше почти готов да приеме, че това не е повече от хитрост, уловка на нещастно влюбеното момиче, стратегически ход, предназначен да задържи или поднови неговия интерес въпреки волята му — предположение, на което можеше да повярва само отчасти. Тя бе твърде потисната и отчаяна. И когато още смътно си представи колко пагубно може да се окаже такова усложнение в неговия случай, Клайд повече се разтревожи, отколкото се ядоса. Дотолкова, че възкликна:
— Добре, но откъде знаеш, че нещо не е наред? Как можеш да бъдеш сигурна толкова скоро, още отсега? Нима можеш? Може утре всичко да ти е наред, нали? — В същото време в гласа му зазвуча обзелата го несигурност.
— О, не, не се лъжа, Клайд. Бих искала да е така. Минали са вече цели два дни, а това не ми се е случвало никога преди.
Но тя каза това с такъв явно отчаян вид, с такова самосъжаление, че Клайд, ще не ще, веднага отхвърли мисълта за някаква интрига. В същото време, понеже не му се искаше да се помири тъй скоро с такъв обезкуражаващ факт, добави:
— Е, добре, и това може да не значи нищо. Някои момичета закъсняват и повече от два дена, нали?
Тонът му, който подсказваше несигурност и липса на всякакъв опит и който не му беше присъщ досега, беше достатъчен да разтревожи Робърта до такава степен, че тя възкликна:
— О, не, мисля, че не е така! Както и да е, няма ли да е ужасно, ако нещо не е наред? Какво мислиш, че би трябвало да направя? Не знаеш ли нещо, което бих могла да взема?
