И в миг Клайд, който бе така смел и настойчив при установяване на тази връзка и бе създал у Робърта впечатлението, че е опитен и самоуверен младеж, който знае повече за живота, отколкото тя може да се надява някога да узнае, и за когото всички подобни опасности и затруднения, свързани с тяхната близост, минават безнаказано, се видя в чудо. Всъщност, както сега сам си даваше сметка, беше тъй оскъдно запознат с тайните на пола и възможните усложнения, свързани с подобни положения, както и всеки друг младеж на негова възраст. Наистина преди да дойде тук, в Канзас сити и Чикаго, беше се учил от такива видели и патили наставници от средата на хотелските пикола, като Ратърър, Хигби, Хеглънд и други, и беше се наслушал на техните клюки и самохвалства. Но техните знания въпреки всичките им хвалби, както сега наполовина се досещаше, трябва да са се отнасяли до момичета така нехайни и зле осведомени, както и самите те. А извън кръга на тези сведения, макар и да не го съзнаваше много ясно, нямаше почти нищо друго, освен хвалените от уста на уста лекарства и предпазни средства на разни знахари и съмнителни аптекари, които имат работа с интелекти от рода на Хеглънд и Ратърър. Но дори и да беше така, къде ли можеше да се сдобие с такива неща в едно малко градче като Ликъргъс? След като скъса с Дилърд, не бе имал близки познати, да не говорим за верни приятели, на които би могъл да разчита за помощ в такъв труден момент.
Най-доброто, което можеше да намисли сега, беше да отиде при някой аптекар от града или околните селища, който срещу определена сума да му даде някое сигурно лекарство или съвет. Но срещу колко? И какви опасности крие в себе си този начин на действие? Дали те умеят да мълчат? Дали задават въпроси? Дали не разправят на някой друг за такива допитвания? Той прилича толкова много на Гилбърт Грифитс, а Гилбърт е тъй добре познат в Ликъргъс, че всеки, който го вземе за него, може да пусне някой слух и ето бедата е готова.
И това ужасно положение да изникне тъкмо сега, когато отношенията му със Сондра са стигнали дотам, че тя му позволява тайно да я целува и което е още по-приятно, дава малки доказателства за своята обич и благосклонност във вид на подаръци — вратовръзки, златен молив, кутия чудесни носни кърпи, всичките донесени в квартирата му в негово отсъствие, придружени от картичка с нейните инициали — а това го кара да се чувства сигурен, че бъдещето му обещава все повече и повече в тази насока. Дотолкова, че ако семейството й не се покаже прекалено враждебно, а увлечението й не угасне и тя остане все тъй дипломатична, дори и женитбата му с нея ще се окаже в кръга на възможното. Не можеше да бъде сигурен, разбира се. Истинските й намерения и чувства все още оставаха забулени с измъчваща го уклончивост, която правеше Сондра още по-желана. Но именно тези неща го караха да мисли, че трябва още сега, и то по-бързо, колкото може по-тактично и миролюбиво да сложи край на връзката си с Робърта.
Затова той й каза сега с престорена сигурност:
— Е, на твое място не бих се тревожил повече днес. Може още да се оправиш, нали? Отде да знаеш. Обаче аз трябва да имам малко време, докато разбера какво мога да направя. Мисля, че ще мога да намеря нещо за теб. Но не бива чак толкова да се вълнуваш.
Същевременно той съвсем не се чувстваше тъй сигурен, както се показваше. Всъщност беше дълбоко потресен. Първоначалното му решение да има колкото може по-малко общо с нея сега се усложни от факта, че го заплашваше затруднение, в което се криеше истинска опасност за него, освен ако сполучеше с някакви доказателства или твърдения да свали от себе си всякаква отговорност — възможност, която, като се вземеше пред вид, че Робърта все още работи в неговото отделение, че той й е писал разни бележки и че най-малката думичка от нейна страна ще повлече разследване със съдбоносен за него край, беше достатъчна да го убеди, че трябва да й помогне бързо и без никой нищо да чуе за цялата тази работа. В същото време напълно справедливо е да се каже, че след всичко, което бе имало между тях, нямаше нищо против да й помогне по всякакъв възможен за него начин. Но в случай че не сполучеше (а мислите му бързаха и изпреварваха събитията с едно напълно вероятно неблагоприятно заключение), тогава… е, тогава не би ли могъл поне… ако не той, някои други биха го направили, да отрече, че е поддържал такава връзка с нея и така да се отърве. Това би могло да бъде един изход… Само да не беше така коварно заобиколен тука от всички страни!
Но най-тревожното във връзка с всичко това беше мисълта, че не знае нищо, което би могло наистина да помогне в такъв случай, освен лекар. Също, че това означава пари, време, риск… какво ли още може да означава? Ще се види с нея на другата сутрин и ако не се е оправила, тогава ще действа.
А Робърта, за първи път изоставена по този съвсем небрежен и равнодушен начин и в такова критично положение, се върна в стаята си със своите мисли и страхове, потисната и измъчена повече от всеки друг път в живота.
