Но възможностите на Клайд в такова положение бяха малки. Защото, ако изключеше Лигет, Хуигъм и неколцина по-младши, но много любезни, макар и държащи се на разстояние началници на отделения, които сега гледаха на него като на явно по-високопоставена личност и не смееха да си позволят по-голяма фамилиарност в никакво отношение, той нямаше никого, от когото би могъл да потърси помощ. Колкото за светския кръг, към който тъй много се стремеше да се причисли, би било нелепо да се опитва, в колкото и да е хитра форма, да изтръгне някакви сведения там. Защото при все че младежите от този кръг се мяркаха и тук, и там и благодарение на своята външност, вкус и средства се отдаваха на такива форми на разврата — истински младежки увлечения, — каквито той и други като него не биха могли и да помислят да си позволят, все пак той беше така далече от всякаква истинска интимност с кой да е от тях, че и насън не би му хрумнало да се обърне към тях за дружески съвет.
Най-трезвата мисъл, която му дойде почти веднага, след като се раздели с Робърта, беше, че вместо да се допитва до някой аптекар или лекар, или друго лице в Ликъргъс (особено пък някой лекар, понеже всички членове на медицинската професия тук, както и другаде, му се виждаха така отчуждени, хладни, неотзивчиви, а вероятно щяха да искат много пари и да нямат особено желание да се впускат в такава безнравствена авантюра), да отиде в някой от съседните градове, най-добре в Скинектъди, понеже е по-голям и е достатъчно близо, и там да разпита за някакво средство, ако изобщо има такова, което би могло да помогне в подобно положение. Защото трябва да намери нещо.
Същевременно необходимостта от някакво решение и незабавно действие бе тъй голяма, че още на път към дома на семейство Старк, без да знае какъв препарат или лекарство трябва да търси, Клайд реши да отиде в Скинектъди на другата вечер. Само че то значеше, както отсъди по-после, че ще измине цял ден, преди да може да се направи нещо за Робърта, а това, както го виждаше тя, пък и сам той, я оставяше изложена на опасността, каквато можеше да крие всяко забавяне. Затова Клайд реши, ако може, да действа незабавно: да се извини пред домакините си и да отиде в Скинектъди с междуградския трамвай, преди да затворят там аптеките. Но като стигне там, какво ще направи? Как ще се обърне към тамошния аптекар или продавач? Какво ще му поиска? В ума му се блъскаха тежки, глождещи мисли как ще го погледне и какво ще си помисли или ще каже аптекарят. Да бяха тук Ратърър или Хеглънд! Те щяха да могат, разбира се, да му помогнат и с радост щяха да го направят. Или дори Хигби. Но ето той е съвсем сам, защото Робърта нищичко не разбира. Обаче все трябва да има някакво средство. Ако ли не, ако не сполучи там, ще се върне и ще пише на Ратърър в Чикаго, само че за да остане колкото може по-малко замесен в тази история, ще пише, че изпълнява молба на приятел.
Като отиде в Скинектъди, понеже никой не го познава там, разбира се, би могъл да каже (тази мисъл му дойде като прозрение), че е младоженец — защо не? Достатъчно е голям, за да бъде женен, и жена му, както нямат възможност сега да гледат дете, е „закъсняла“ (той си спомни този израз, който бе чул веднъж от Хигби), та му трябва нещо, което би й помогнало да се отърве от това състояние. Нима имаше нещо лошо в това като идея? Такова затруднение е напълно естествено за млада съпружеска двойка. И не е изключено аптекарят да се трогне, да изпита малко съчувствие пред такова положение и с удоволствие да му каже какво да правят. Защо не? Това няма да е истинско престъпление. То се знае, че един и втори може да откаже, но трети може и да не откаже. И тогава ще се отърве. И никога вече не ще допусне, без да знае много повече, отколкото сега, да изпадне в такова положение. Никога! Много е страшно.
Той отиде в семейство Старк много нервен и ставаше все по-нервен от минута на минута. Дотолкова, че щом вечерята свърши, още в девет и половина заяви, че във фабриката са му поискали в последния момент много труден отчет за цял месец работа. А понеже не е нещо, което би могъл да свърши в работното си време, налага му се да се върне у дома си и да го изработи там — проява на енергичен и амбициозен делови дух, както го виждаха домакините му, достоен за тяхно възхищение и съчувствие. И така те го извиниха.
Но когато пристигна в Скинектъди, нямаше почти никакво време да се оправи в града, преди да тръгне последният трамвай за Ликъргъс. Клайд започна да губи смелост. Дали прилича достатъчно на младоженец, за да убеди някого, че то е вярно? Освен това не се ли смятат такива предпазни средства за много нередни, дори и от аптекарите?
