Той мина нагоре и надолу по много дългата Главна улица, все още ярко осветена в този късен час, като надзърташе през витрините ту на една, ту на друга аптека, и всеки път решаваше по различни причини, че тъкмо тази аптека не е подходяща. В една, както забеляза от пръв поглед, имаше дебел, сериозен, гладко избръснат към петдесетгодишен мъж, чиито очила и прошарена коса като че ли подсказаха на Клайд, че положително ще откаже на такъв млад клиент като него — не ще му повярва, че е женен, или ще каже, че няма такива лекарства, а отгоре на всичко ще го заподозре в незаконни връзки с някоя млада неомъжена жена. Той изглежда така сериозен, богобоязлив, свръхпочтен и старомоден! Не, няма смисъл да пита него. Нямаше смелост да влезе и да се обърне към такъв човек.
В друга аптека забеляза дребен, сбръчкан, но все още стегнат и умен на вид мъж на около тридесет и пет години, който му се видя доста подходящ, само че откъм входа забеляза, че има пъргава млада помощница на не повече от двадесет — двадесет и пет години и като си представи, че не мъжът, а тя ще го попита какво желае… такова неудобно, невъзможно положение… или дори ако го обслужи мъжът, не е ли вероятно и тя да чуе? Затова се отказа и от тази аптека, и от трета, и от четвърта, и от пета под най-различни и все пак еднакво убедителни предлози: в една имаше клиенти, в друга момче и момиче седяха пред щанда за газирани напитки, в трета собственикът стоеше до вратата и огледа Клайд, когато надзърна вътре, с което го смути, преди да има време да реши дали да влезе, или не.
Обаче най-после, след като беше отхвърлил толкова много аптеки, той реши, че трябва да действа или да си отиде сразен, напразно потрошил време и пари за път. Той се върна към един от по-малките магазини в странична улица, където преди малко бе забелязал да се върти без работа нисичък аптекар, влезе, събра и сетната капка дързост и започна:
— Искам да зная нещо. Искам да зная дали ви е известно някакво средство… е, знаете, работата е така… аз съм съвсем отскоро женен и жена ми е закъсняла, а аз не мога да си позволя деца сега. Има ли нещо, което човек може да получи, за да я отърве?
Клайд говореше оживено и с доверителен тон, макар и малко неспокойно поради вътрешното убеждение, че аптекарят непременно ще се досети, че лъже. В същото време, макар и да не го знаеше, говореше на заклет благочестивец от методистката църква, която е против всяка намеса в подбудите и намеренията на природата. Всяко подобно действие би било против божите закони и той не държеше в аптеката си нищо, което би могло да попречи на волята на създателя. Същевременно беше твърде добър търговец и не му се искаше да пропъди възможен бъдещ клиент, затова каза:
— Съжалявам, млади човече, но ме е страх, че не мога да ви помогна в случая. Нямам нищо от този род в аптеката си… никога не съм продавал нещо от този род, защото не вярвам в това. Възможно е, разбира се, някои от другите магазини в града да държат нещо подобно. Не бих могъл да ви кажа.
Той говореше сериозно, с убедения, добросъвестен тон и вид на моралист, който знае, че е прав.
И изведнъж Клайд разбра (и доста ясно в случая), че този човек го кори. Това намали до голяма степен малкото самоувереност, с която бе започнал търсенето. И все пак, понеже продавачът не беше го укорил направо и дори беше казал, че може да е възможно някой от другите аптекари да има подобни неща, след няколко мига събра смелост и след кратко неспокойно обикаляне насам-натам, при което надзърташе ту през една, ту през друга витрина, най-после на седмото място видя, че при продавача няма никой. Той влезе и след като повтори предишното си обяснение, мършавата, мургава, лукава личност, която го обслужваше (в този случай не съдържателят на аптеката), го осведоми с тайнствен и въпреки това нехаен вид, че такова средство има. Да. Иска ли една кутия? Ще му струва (понеже Клайд попита за цената) шест долара — потресаваща сума при неговата заплата. Но понеже разходът изглеждаше неизбежен — да намери изобщо нещо, бе голямо облекчение. Клайд веднага каза, че ще го вземе и продавачът му донесе нещо, за което спомена, че било много „резултатно“ и го уви; Клайд плати и излезе.
И тогава изпита такова облекчение — толкова голямо е било напрежението му до този момент, че беше готов да затанцува от радост. Беше намерил лекарство и то щеше да свърши работа, разбира се. Прекомерната, безбожна цена като че ли свидетелстваше за това. А при създалите се обстоятелства не трябваше ли да сметне тази сума дори за умерена, ако вземеше пред вид, че ще се отърве тъй лесно? Обаче беше забравил да попита дали има някакви допълнителни сведения или специални указания, които биха могли да се окажат от полза, и вместо това, с пакетчето в джоба, веднага се върна в Ликъргъс и се запъти към Робърта, а някаква централна, самостоятелна част от неговото „аз“ го поздравяваше с късмета и безстрашната предприемчивост в такова критично положение.
