Под впечатлението от успеха му да се снабди с нещо, за което и двамата се бяха страхували, че не съществува изобщо, или ако съществува, може да е много трудно да се намери, и тя, както и сам той, почувства огромно облекчение. Всъщност Робърта бе отново учудена от неговото умение и предприемчивост — качества, които досега винаги му беше приписвала. И от това, че се показа по-великодушен и по-внимателен, отколкото очакваше от него при създалите се обстоятелства. Поне не я изоставяше хладнокръвно на съдбата, както в своя страх си беше представяла преди това, че ще направи. И този факт, дори въпреки предишното му безразличие, беше достатъчен да смекчи настроението й към него. Така, обзет от своеобразно възбуждение, почиващо върху разрасналите се надежди, вдъхнати от хапчетата, тя отвори пакетчето и прочете упътванията, като му повтаряше през цялото време, че му е благодарна и че няма да забрави колко добър е бил към нея в този случай. В същото време, още докато развързваше пакетчето, й дойде мисълта: ами ако хапчетата не й помогнат? Какво тогава? И какво да направи, за да уреди тази работа с Клайд? Обаче отсъди, че засега трябва да бъде доволна и благодарна за лекарството и веднага взе едно хапче.
Но щом му поднесе своите благодарности и Клайд долови, че дори и те може да означават опити за нова близост помежду им, той пак възприе държането си, което бе имал през последните дни във фабриката. По никой начин не бива да се поддава на каквито да било нови ласкателства или нежности и ако това лекарство подейства, както от все сърце се надява, това трябва да бъде последната им среща, освен ако се случи да се видят съвсем случайно и непредвидено. Защото е твърде опасно, както показа сегашното премеждие: може да загуби твърде много — накратко казано, всичко — и да си спечели само тревоги, неприятности и разходи.
Затова той възвърна предишната си сдържаност.
— Е, сега ще бъдеш добре, нали? Поне да се надяваме, а? Тука пише да взимаш по една на два часа в продължение на осемдесет часа. И ако ти прилошее малко, тука пише, че няма значение. Може би ще трябва да не ходиш ден-два във фабриката, но няма много да се тревожиш за това, нали, щом ще те отърве от цялата тая история? Аз ще намина утре вечер да видя как си, ако не дойдеш на работа.
Той се усмихна весело, а Робърта го гледаше и не можеше да свърже сегашното нехайно държане с доскорошната му страст и загриженост. Доскорошната му страст! А сега това! И все пак, понеже се чувстваше истински благодарна при тези обстоятелства, отговори му със сърдечна усмивка. Но като го видя да излиза и да затваря вратата, без да размени с нея каквато да било нежност, тя се върна, седна на леглото и неуверено поклати глава. Ами ако това лекарство все пак не помогне? А той продължи да се държи все тъй нехайно и отчуждено? Тогава какво? Защото, ако това лекарство не и помогне, той може да остане все тъй безразличен и да не иска да й помага още дълго… или няма да го направи? Може ли наистина да постъпи така? Нали той я докара до това положение, и то против волята й, а с такава сигурност я беше уверявал, че няма да се случи нищо лошо! Пък сега трябва да лежи тук самичка и да се тревожи, без да има никой, към когото да се обърне, освен него, а той я оставя заради други с уверения, че всичко ще й мине. И нима той не е причината за всичко! Нима това е справедливо?
— О, Клайд, Клайд!
Но купеното от него лекарство не помогна. И понеже й се гадеше, последва съвета му и не отиде във фабриката, а остана да лежи и да се тревожи. Тъй като спасителни резултати не се забелязваха, започна да взима по две хапчета, и то през един час, в стремежа да избегне като че ли постигналата я вече съдба. А от това й стана много лошо — толкова, че когато дойде в шест и половина, Клайд наистина се трогна от мъртвешки бледото й лице, хлътналите бузи и големите неспокойни очи с необичайно разширени зеници. Явно тя беше в тежко положение, и то заради него и макар това да го плашеше, в същото време го караше да я съжалява. Въпреки всичко беше така разстроен и объркан от проблемата, пред която го изправяше непромененото й състояние, че в мислите му се редяха разните трудности и усложнения, до които можеше да доведе тази несполука. Налагаше се да потърси допълнителен съвет или услугите на някой лекар! Но кой, къде и как? А освен това, както се питаше сега, откъде можеше да намери пари за подобно нещо?
Ясно — понеже не му идва нищо друго наум, налага се да отиде веднага при същия аптекар и да попита дали няма нещо друго: някое друго лекарство или друго средство. Или, ако няма, да му посочи тогава някой евтин лекар, който се занимава с такива тъмни работи и който срещу малко възнаграждение или обещание да уредят сметката на изплащане би помогнал в този случай.
