И пак двамата бяха ужасно потиснати и обзети от страх пред тази беда и това, което тя можеше да значи за всеки от тях. Клайд не се чувстваше съвсем уверен, че ако Робърта не се отърве, той ще може да се спаси, без да я обезщети по някакъв начин, който може да не се ограничи само с временни усилия да й помогне, но и нещо повече — например женитба, — понеже вече му беше напомнила, че й е обещал да се погрижи за нея. Но какво бе имал пред вид, когато й го е казал? — питаше се той сега. Положително не и женитба, понеже, доколкото си спомняше, никога не бе искал да се ожени за нея, а по-скоро е искал само да си поиграе с нея лекомислено на любов, макар, както добре си даваше сметка, тя да не е разбирала така пламенните му чувства на времето. Ще не ще, трябваше да си признае, че вероятно е предполагала той да има по-сериозни намерения, защото иначе не би отстъпила пред него.
Когато се върна у дома и след като написа и изпрати писмото до Ратърър, Клайд прекара тревожна нощ. Тъй като на другата сутрин щорите в прозорците на Робърта бяха спуснати до половина, отиде при аптекаря в Скинектъди. Но този път той не можа да му предложи никаква допълнителна помощ, а само добави, че е препоръчителна една гореща и следователно изтощаваща баня, за която забравил да спомене първия път. И някакви уморителни физически упражнения. Но като забеляза разстроеното изражение на Клайд и отсъди, че положението много го безпокои, каза му още:
— Разбира се, това, че жена ви е прескочила един месец, не значи, че има нещо сериозно. Знаете, то се случва на жените понякога. Във всеки случай не можете да бъдете съвсем сигурни, докато не мине вторият месец. Всеки лекар ще ви го каже. Ако се безпокои, нека опита нещо такова. Но дори и да няма никакъв резултат, не можете да бъдете сигурни. Въпреки всичко идущия месец може всичко да й е наред.
Слабо окуражен от тези обяснения, Клайд се канеше вече да си отиде, тъй като може би Робърта грешеше. Може би и двамата се тревожеха напразно. Но… — тази мисъл го накара да се завърти на токове — но може да има истинска опасност и чакането до края на втория период може да свърши само с това, че ще измине още един месец, без да направят нещо, за да оправят положението — смразяваща мисъл! Това го накара да попита:
— В случай че нищо не се поправи, не знаете ли случайно някой лекар, при когото тя би могла да отиде? Това е много сериозен въпрос за двама ни и аз бих искал да я избавя от тази беда, стига да мога.
Нещо в начина, по който Клайд го каза — крайната му нервност, както и готовността му да прибегне към незаконни мерки, които аптекарят по някаква своеобразна логика смяташе за много по-различни от гълтането на някакво лекарство, предназначено да постигне същия резултат, — накара аптекаря да погледне Клайд с подозрение и в ума му се мярна мисълта, че е вероятно в края на краищата да не е женен и че това е една от онези младежки любовни истории, миришеща на разпуснатост и на трудности, очакващи някое неопитно момиче. Това промени настроението му и вместо да бъде склонен да помогне, сега каза:
— Е, може да има някой лекар тук, но и да е така, аз не знам. И не бих се решил да пратя някого при такъв лекар. То е противозаконно. Положително на никой лекар тук няма да му мине леко, ако го хванат, че върши такива неща. Това не значи, разбира се, че нямате право сам да потърсите такъв лекар, ако искате — добави той навъсено, като измери Клайд с подозрителен и изпитателен поглед, и реши, че ще бъде най-добре да няма в бъдеще нищо общо с такава личност.
А Клайд се върна при Робърта с още една кутийка от същото лекарство, макар тя и да беше го предупредила най-решително, че след като първата не й е помогнала, няма смисъл да взима още. Но понеже той настояваше, тя се съгласи да го взима по новия начин, въпреки думите му, че за всичко може да е виновна някоя настинка или нервите, беше достатъчен само да я убеди, че не може с нищо повече да помогне, що се отнася до нея, или пък просто не може да проумее колко е важно това и за нея, и за него. Ами ако и това ново лечение не й помогне, тогава какво? Нима Клайд ще се задоволи с направеното досега и ще се откаже от всякакви по-нататъшни грижи?
Но Клайд беше тъй своеобразен по природа, че въпреки всичките страхове пред бъдещето и понеже съвсем не беше приятно да го тормозят по такъв начин и да посягат на другите му интереси, уверението, че един месец забавяне не може да бъде съдбоносно, беше достатъчно за него да няма нищо против да почака толкова, и то доста равнодушно. Може би Робърта грешеше. Може би създаваше всички тези тревоги напразно. Трябва да види как ще се почувства след новия начин на лечение.
