Затова, след като го видя в тази светлина, всяка вечер и сутрин, на минаване край дюкянчето на Шорт, Клайд се стараеше да кимне и да му се усмихне по най-приятелски начин поне три дена. И тогава сметна, че си е постлал достатъчно за сегашното си затруднение, и влезе вътре, съвсем без да е сигурен, че още при този първи случай ще може да заговори на опасната тема. Според историята, която беше съчинил да разкаже на Шорт, към него се обърнал млад работник от фабриката, младоженец, който бил застрашен да добие наследник, а още не могъл да си позволи да има дете, и го помолил да му каже къде да намери лекар, от когото да потърси помощ. Единствените интересни подробности, които Клайд се канеше да добави, бяха, че младият мъж бил много беден и свит, и не дотам умен, та не можел нито да поразпита, нито да се справи сам с положението. А също, че той, Клайд, макар и да бил тъй отскоро в града и не можел да му посочи никакъв лекар (допълнително хрумване, което трябваше да натрапи на Шорт мисълта, че самият Клайд съвсем не е безпомощен и затова надали би търсил подобен съвет за самия себе си), препоръчал вече на младия мъж едно временно средство. Но за съжаление — тъй трябваше да продължи историята — това средство не дало очаквания резултат. Поради това необходимо било нещо по-сигурно — лекар, и нищо друго. А понеже Шорт живееше тук по-отдавна и бил дошъл, както му казал, от Гловърсвил, съвсем сигурно било — мислел си Клайд, — че ще познава поне едного… или трябва да познава. Но за да отклони подозрението от себе си, Клайд щеше да добави, че, разбира се, би могъл вероятно да узнае това от някого от своя кръг приятели, но понеже положението било тъй необикновено (всяко споменаване на подобно нещо в това общество можело да даде повод за приказки между приятелите му), предпочел да попита някого като Шорт, който би имал добрината да си мълчи.
Не щеш ли, случи се така, че на Шорт му бе провървяло този ден в търговията и той бе настроен крайно общително. Когато Клайд влезе уж да си купи чифт чорапи, Шорт го посрещна весело:
— О, много се радвам да ви видя пак, господин Грифитс. Как сте? Тъкмо си мислех, че е вече крайно време да се отбиете и да ми позволите да ви покажа някои неща, които получих, след като сте идвали за последен път. Как вървят работите на дружество „Грифитс“?
Шорт, който бе винаги любезен, в този случай се държеше два пъти по-предразполагащо, понеже харесваше Клайд, само че Клайд бе така дълбоко развълнуван от дързостта на своя замисъл, че не можеше да събере смелост да пристъпи към изпълнението му с тази самонадеяност, каквато би искал да прояви.
Все пак, понеже вече беше влязъл в магазина и тъй да се каже, пристъпил към изпълнението на замисъла си, отговори:
— О, доста добре. Не мога да се оплача. Знаете, винаги съм затрупан с работа.
Същевременно започна нервно да прехвърля вратовръзките, окачени на подвижни никелирани пръчки. Но още щом започна, господин Шорт се обърна и нареди върху стъклото на тезгяха пред него няколко кутии със съвсем специални вратовръзки от полицата отзад и забеляза:
— Няма защо да гледате онези, господин Грифитс. Вижте тези. Това е, което искам да ви покажа, и на вас те няма да струват нито цент повече. Получих ги от Ню Йорк едва тази сутрин. — Той извади няколко снопчета по шест връзки всяко, последна мода, както обясни: — Виждали ли сте нещо такова някъде другаде в града? Обзалагам се, че не сте.
Той загледа Клайд усмихнато, с искреното желание едни такъв млад мъж, с такива връзки и все пак не тъй богат, както другите, да се сприятели с него. Това би му създало положение тук.
Клайд въртеше връзките в ръце и си мислеше, че Шорт казва истината, но беше така разтревожен и мислите му така се бъркаха, че почти не можеше да разсъждава и да заговори, както бе възнамерявал.
— Много са хубави, вярно е — каза той, като ги върна на Шорт с чувството, че при други обстоятелства щеше да му направи удоволствие да си вземе поне две, „Знаете, може да взема все пак ей тая и тая.“
