Клайд дръпна две вратовръзки и ги вдигна, зает с мисълта как да заговори по много по-важния въпрос, който го беше довел тук. Защо ще си прави труд да купува вратовръзки и ще си пилее ей така времето, когато единственото нещо, за което иска да попита Шорт, е този въпрос? И въпреки всичко колко е трудно сега, колко ужасно трудно! Но все пак наистина трябва да го попита, макар може би и не току-тъй, изведнъж. Първо, ще погледа още малко това-онова, за да не събуди подозрение — ще поиска да види чорапи. Само че защо да го прави, като не му трябва нищо. Нали Сондра съвсем наскоро му подари една дузина носни кърпи, няколко яки, връзки и чорапи. Обаче всеки път, когато решаваше да заговори, усещаше да го присвива под лъжичката от страх, че няма да може или не ще сполучи да направи това с необходимото спокойствие и убедителност. Всичко беше толкова несигурно и коварно — можеше тъй лесно да доведе до разобличение и позор по един или друг начин. Вероятно не ще има смелост да заговори на Шорт тази вечер. От друга страна — убеждаваше той сам себе си, — нима можеше да му се падне по-удобен случай?
Шорт, който междувременно беше отишъл в дъното на магазина и сега се връщаше с най-подкупваща, дори угодническа усмивка на лицето, подхвърли:
— Видях ви миналия вторник към девет часа вечерта да влизате в дома на Финчли, нали не греша? Каква прекрасна къща и градина имат те!
Клайд разбираше, че на Шорт всъщност прави впечатление общественото му положение тук. В думите на търговеца имаше безкрайно възхищение, примесено с подмилкване. И веднага поради това събра кураж, понеже схвана, че докато другият е настроен така, каквото и да каже, ще бъде прието от неговия почитател поне отчасти в светлината на зачитане и преклонение. И след като разгледа чорапите и реши, че един чифт най-малкото ще посмекчи молбата му, заговори:
— Ах, да, между другото, преди да съм забравил. Има нещо, дето исках да ви попитам. Може би бихте могли да ми кажете каквото искам да зная. Един от нашите работници във фабриката, младо момче, женено доста отскоро (май от около четири месеца), е позакъсал с жена си. — Клайд се прекъсна поради несигурността дали ще сполучи с това сега, или не, като забеляза, че изражението на Шорт едва доловимо се промени. Но след като беше стигнал дотук, не знаеше как да си оттегли думите. Затова сега нервно се позасмя и добави: — Не знам защо вечно идват при мен с грижите си, но сигурно смятат, че трябва да зная всичко за тия неща. — Той пак се засмя. — Само че аз съм тук съвсем нов и никого и нищо не познавам, и съм един вид в задънена улица. Но вие сте тук по-отдавна, та си помислих, че може да ви питам вас.
Той се държеше, докато казваше това, колкото можеше по-небрежно, но същевременно реши, че това е грешка, че Шорт положително ще го сметне за глупак или смахнат. Обаче Шорт, смаян от естеството на въпроса, какъвто му беше много чудно да чуе от Клайд (беше забелязал внезапното замълчаване и лекото му безпокойство), все пак беше така доволен, че дори във връзка с толкова деликатен въпрос е бил удостоен с неговото доверие, щото незабавно възвърна предишното си самообладание и непринуденост и отговори:
— Ами, разбира се, стига да мога да ви помогна с нещо, господин Грифитс, много ще се радвам. Кажете, какво има?
— Работата стои така — започна Клайд, доста по-съживен от сърдечния отклик на Шорт, но все пак със снижен глас, сякаш за да придаде на тази ужасна тема съответния характер на потайност: — жена му е закъсняла вече два месеца, а той още не може да си позволи да има дете и не знае как да се отърве от него. Миналия месец, когато дойде за първи път при мен, казах му да опитат едно лекарство, което обикновено помага… — С това целеше да направи на Шорт впечатление със собствената си опитност и съобразителност в подобни положения и, тъй да се каже, да измие подозрението от себе си с тази забележка. — Но предполагам, че не са го използвали правилно. Както и да е, сега той много се тревожи и иска да намери някой лекар, който би могъл да направи нещо за нея, нали разбирате. Но сам аз не познавам никого тук. Не съм живял тук достатъчно дълго. Вижте, ако беше Канзас сити или Чикаго — додаде той тежко, — щях да зная какво да правя. Там познавам трима-четирима лекари. — За да направи впечатление на Шорт, той се помъчи многозначително да се усмихне. — Обаче тук е по-друго. Пък ако започна да разпитвам всред моите приятели и то стигне случайно до роднините ми, те ще недоумяват. Но си помислих, че ако вие познавате някого, няма да имате нищо против да ми кажете. Всъщност не бих си давал толкова труд, но ми е жал за момчето.
Клайд замълча, на лицето му, главно поради съчувственото и заинтересовано изражение на Шорт, се четеше повече самоувереност, отколкото когато беше започнал да говори. И при все че Шорт беше все още изненадан, с най-голяма радост се зае да помогне, колкото може.
— Казвате, че са минали два месеца.
— Да.
— И лекарството, което им препоръчахте, не е помогнало, а?
— Не.
— И тя го е опитала пак този месец, така ли?
— Да.
