Без да се бави повече да измисля още нещо освен това в този момент, той забърза до най-близкия телефон, където имаше най-малка вероятност да го чуят. И като се свърза с нея отново, поведе едно от тези дълги и уклончиви, а в този случай умилостивителни обяснения, което в крайна сметка, след като настоя, че е бил наистина болен, че е имал температура и пазил стаята, поради което не е могъл да отиде до някой телефон, и понеже, както сега й каза, в края на краищата решил, че ще е най-добре да даде някакви обяснения на чичо си, та да може да се върне някога в бъдеще, ако му се наложи, прибягвайки до най-умолителен, ако не и нежен тон и като я помоли да си помисли в какво състояние е бил и той, сполучи не само да я накара да повярва, че има някакво извинение за неговото забавяне и мълчание, но и да я запознае с плана, който сега имал пред вид, а именно стига тя да може да почака до шести, съвсем сигурно, без никакви нови промени, ще я посрещне, където тя пожелае да дойде — в Хоумър, Фонда, Ликъргъс, Литъл Фолз, — само че понеже искат да направят всичко това съвсем тайно, би й препоръчал да дойде на шести сутринта във Фонда, за да могат да хванат на пладне влака за Ютика. Там биха могли да прекарат нощта, понеже не е много удобно да разгледат и уточнят плановете си по телефона сега, а след това ще могат да направят, каквото ще са решили. Освен другото, тогава ще може да й разправи по-добре точно какво смята, че трябва да сторят. Имал едно хрумване — може би едно малко пътуване някъде, преди да се оженят или след това, както тя го пожелае, но… нещо приятно във всеки случай (гласът му стана дрезгав, а колената и ръцете се поразтрепериха, когато го каза, само че Робърта не можа да долови обзелото го внезапно смущение). Не бива да го пита сега. Не можел да й го каже по телефона. Но човек да не е, ако на шести в дванадесет часа не е на перона на гарата във Фонда. Тогава, след като го види, трябва само да си купи билет за Ютика и да се качи в някой вагон, а той ще си купи билета отделно и ще се качи в друг, зад или пред нейния. По пътя, ако не го е видяла на гарата преди това, той ще мине през нейния вагон (ще отиде да пие), та да може тя да се увери, че е там, само това и нищо повече, но не бива да му заговори. Стигнат ли в Ютика, тя трябва да остави куфара си на гардероб, а той ще тръгне подире й до най-близкия тих ъгъл. След това ще отиде да прибере куфара й, двамата може да отидат до някой малък хотел и той ще се погрижи за останалото.
Но тя трябва да направи това. Дали ще му има толкова вяра? Ако има, ще й се обади на трети — още на другия ден — и на шести сутринта… непременно, та и той, и тя да знаят, че всичко е наред, че тя тръгва и че той ще бъде там. Какво, какво? Тежкия куфар? По-малкия? Разбира се. Щом й трябва, разбира се, да го вземе. Само че на нейно място не би си правил труда да носи много неща сега, защото, като се настани някъде, ще бъде достатъчно лесно да поиска да й изпратят всичко друго, от което наистина има нужда.
Докато стоеше на телефона в малка аптека в покрайнините и говореше, а самотният аптекар се беше задълбочил в глупав роман сред своите буркани и стъкленици в дъното, на Клайд му се стори, че сякаш духът-великан, който по-рано беше изниквал в безмълвните зали на неговия ум, е пак застанал до рамото му и говори през него… че не говори сам той, смразил се, скован и обзет от страх.
„Иди на езерото, на което ходи със Сондра!
Намери рекламни брошурки за този край било от хотел «Ликъргъс», било от гарата.
Иди до южния край на езерото, а после ще тръгнеш оттам пеша на юг.
Избери лодка, която лесно се преобръща, с кръгло дъно, като тези, които си виждал тук на езеро Кръм и там горе.
Купи си нова, по-друга шапка и я остави да плува във водата… шапка, по която няма да те познаят. Можеш дори да откъснеш подплатата, та да не се знае откъде е купена.
Прибери всичките си вещи тук в сандъка, но го остави, та в случай че нещо стане не както трябва, да можеш бързо да се върнеш, да го вземеш и да заминеш.
И вземи със себе си само такива неща, по които човек ще рече, че си тръгнал само на излет по Дванадесетото езеро, а не заминаваш, та ако те потърсят на това езеро, да изглежда, че си отивал там и никъде другаде.
Кажи на Робърта, че искаш да се ожениш за нея, но след като се върнеш от този излет, не преди това.
И ако се наложи, удари я леко, колкото да я зашеметиш, не повече, та като падне във водата, да се удави по-лесно.
Не се бой!
Не бъди слаб!
Мини през гората нощем, не денем, тъй че, когато те видят пак, да си на Тримилевия залив или в Шарон и можеш да кажеш, че идваш от Ракет или Дългото езеро на юг, или от Ликъргъс на север.
Наречи се с измислено име и си промени почерка, колкото можеш.
Вярвай, че ще сполучиш.
И говори шепнешком, шепнешком — думите ти да са меки, гласът нежен, дори влюбен. Така трябва, ако искаш да е послушна сега на твоята воля.“
Така говореше духът на по-тъмното му „аз“.
