Ето че пак трябва да реши как да се държи спрямо нея в Ютика: дали ще бъде много сърдечен, или обратното. Защото по телефона, разбира се, беше й говорил много меко и приветливо, понеже това беше необходимо. Може би най-добре би било да продължи така, иначе тя може да се ядоса или да заподозре нещо, или да се заинати и тогава всичко ще бъде трудно.
(Няма ли да пристигне този влак най-сетне?)
От друга страна, ще му е много трудно да бъде чак толкова любезен, когато, в края на краищата, тя ей тъй му се налага… смята, че е длъжен да направи всичко, каквото поиска от него, и отгоре на това да бъде мил с нея! По дяволите! Ами ако не бъде? Да речем, че тя се подосети за мислите му във връзка с тая работа… наистина откаже да направи всичко, както го е намислил, и развали кроежите му.
(Само да не му трепереха тъй от време на време колената и ръцете!)
Не, не, как би могла да открие нещо подобно, щом сам той не е още решил окончателно дали ще може да го извърши, или не? Той знае само, че няма да замине с нея, и толкоз. Може и да не преобърне лодката, както беше решил предишния ден, но въпреки това няма да замине с нея.
Но ето, влакът дойде. И Робърта вдигна куфара си. Да не е много тежък за нея в сегашното й състояние? Може и да е. Е, много жалко. Днес е и много горещо. Във всеки случай той ще й помогне с него после, на място, където няма кой да ги види. Робърта гледа към него, за да се увери, че се качва — прекалява тези дни с нейните подозрения и съмнения спрямо него! Но ето свободно място в дъното на вагона, при това на сянка. Съвсем не е лошо. Ще се настани удобничко и ще гледа през прозореца. Нали веднага след Фонда, една-две мили по-нататък, се вижда същият този Мохок, който тече през Ликъргъс и край фабриката, и край бреговете на които миналата година са се разхождали двамата с Робърта около това време… Но понеже споменът за това съвсем не беше приятен сега, той заби поглед в купения вестник, с който можеше да се закрие по възможност повече, и отново се задълбочи в подробностите на по-близката до вътрешния му поглед гледка, която го интересуваше сега несравнимо повече — характерът на изпъстрената с езера местност около Голямата чапла, която след последния важен разговор с Робърта по телефона го занимаваше повече от всякаква друга география на света.
Защото в петък, след този разговор, беше се отбил в хотела в Ликъргъс и се беше снабдил с три различни брошурки за хотелите, хижите, ханчетата и разни станове в по-отдалечения край отвъд Голямата чапла и Дългото езеро. (Да имаше само някакъв начин да отиде на някое от тези напълно безлюдни езера, както ги беше описал водачът на Голямата чапла, само че на езерата можеше да няма никакви гребни лодки!) А после в събота не се ли беше снабдил с още четири рекламни брошурки на гарата (те бяха сега в джоба му)? Не пишеше ли в тях колко много езерца и ханчета има покрай същата линия, която отива на север до Голямата чапла, където двамата с Робърта биха могли да спрат за ден-два, стига тя да поиска или поне за една нощ, преди да отидат на Голямата чапла или езеро Грас… не беше ли си взел особена бележка за него… красиво езеро, пишеше в брошурата… близо до гарата, с не по-малко от три хубави хижи или селски странноприемнички, където двамата можеха да останат цяла седмица само срещу двадесетина долара. Това значеше, че положително биха могли да преспят една нощ само за пет долара. Сигурно ще е така и затова ще каже на Робърта, както го е намислил вече от преди няколко дни, че тя има нужда от малка почивка, преди да замине за непознато място. Че няма да е много скъпо — петнадесетина долара за пътните и всичко друго (така пише в брошурките!), ако отидат за една вечер на езерото Грас… същата вечер, след като пристигнат в Ютика или пък на другия ден. И ще трябва да й го обрисува всичко това като един вид сватбено пътешествие… малък приятен излет… преди да се оженят. И в никой случай не бива да се съгласява с каквито да било нейни планове да се оженят преди тази разходка: това би било грешка.
(Гледай ги тия пет птици, дето летят към горичката, ей там, под оня хълм.)
Положително няма да е разумно да отидат от Ютика направо на Голямата чапла за една разходка с лодка — само за един ден — седемдесет мили. Това би се видяло чудновато и на нея, и на всеки друг. Може би би събудило у нея някакви подозрения. Може да е по-добре, понеже ще трябва в Ютика да я остави сама, за да си купи шапка, да прекарат тази нощ в някой по-евтин, непретенциозен хотел, а след това да й предложи да отидат до езеро Грас. А оттам биха могли да отидат до Голямата чапла сутринта. Би могъл да й каже, че на Голямата чапла е по-хубаво… или че биха могли да слязат на Тримилевия залив… съвсем малко селище, доколкото е чувал… където биха могли да се оженят, но пътем да се спрат на Голямата чапла, ей тъй, за удоволствие. Ще й каже, че иска да й покаже езерото… да снима и нея, и себе си. Носеше апарата си за това и за да прави снимки на Сондра.
Какъв коварен план!
(Виж тия девет крави на бели и черни петна по зеления склон там.)
