А после — по пладне във вторник, шести юли, на гарата, на перона за влакове, отиващи от Фонда за Ютика, Робърта слезе от влака, пристигнал на юг от Билц, за да чака Клайд, защото влакът, който трябваше да ги отведе в Ютика, щеше да дойде чак след половин час. А подир петнадесет минути самият Клайд дойде от една странична улица и влезе на гарата откъм юг, откъдето Робърта не можеше да го види, но откъдето той, след като свърна зад западния ъгъл на гарата и застана зад куп щайги, можа да види нея. Колко е слаба и бледа! Обратно на Сондра, колко е зле облечена със синьо пътно костюмче и кафява шапчица, с които се е снабдила за този случай — предвестници на бедняшки и тежък живот, противопоставен на живота, предлаган от Сондра. И тя самата да го принуди да се откаже от Сондра, за да се ожени за нея — брак, от който може би няма да сполучи да се освободи, докато Сондра и всичко, което тя представлява, не стане само спомен. Каква разлика в отношението на тези две момичета — Сондра, която има всичко и предлага всичко, без да иска нищо; Робърта, която няма нищо, а иска всичко!
Чувство на мрачно и остро огорчение обзе Клайд и той неволно изпита съчувствие към този непознат мъж на езерото Пас и тайно пожела да е сполучил. Може и той да е бил в също такова положение. И може да е постъпил правилно в края на краищата и затова не са го намерили. Нервите му се опънаха. Погледът му беше мрачен, сърдит и все лак неспокоен. Не може ли да мине успешно и този път?
И ето сега е на същия перон с нея, поради настойчивите й, на нищо непочиващи искания, трябва да мисли как, и при това смело, да осъществи плановете, които е кроил четири дена или още откакто й се обади по телефона, а по-смътно — десет дена преди това. Нищо не бива да попречи на този избран вече път. Трябва да действа! Не бива да позволи страхът да го накара да направи нещо по-малко от замисленото.
И така, той пристъпи напред, за да може тя да го види, и същевременно й отправи многозначителен и привидно дружески поглед, сякаш искаше да й каже: „Виждаш, аз съм тук.“ Но зад този поглед! Ако тя можеше някак да проникне под повърхността и да долови това мрачно и превратно настроение, как би побързала да избяга! Ала сега, когато го видя, че е действително тук, тежката сянка, стаена в очите й, се разсея, поизвилите се надолу ъгълчета на устата се вдигнаха нагоре и без да покаже, че го е познала, тя все пак светна и тозчас отиде на гишето да си купи билет за Ютика, както й беше наредил.
Сега Робърта мислеше, че най-после, най-после той е дошъл. И ще я отведе. И това събуди у нея някаква благодарност. Защото щяха да бъдат заедно поне седем-осем месеца. И макар, за да се поправят отношенията, вероятно ще трябват такт и търпение, все пак това не е изключено и сигурно ще може да се постигне. Отсега нататък тя трябва да се превърне във въплъщение на предпазливостта — да не направи или каже нещо, което би го някак ядосало, понеже естествено той няма да е в най-блестящо настроение покрай всичко това. Но трябва малко да се е попроменил… може да я гледа сега с по-добро око… може малко да й съчувства, понеже като че ли най-после е отстъпил най-милостиво и най-благосклонно пред неизбежното. А когато същевременно забеляза светлосивия му костюм, новата сламена шапка, лъснатите обувки, тъмнокафявото куфарче и (чудновата, неясна и лекомислена прищявка от негова страна в този случай) триножника на наскоро купения фотоапарат заедно с тенисната ракета в платнена калъфка, пристегнати отстрани — най-вече за да прикрият инициалите „К. Г.“ — у нея отново се събудиха до голяма степен някогашното настроение и желание: привличаха я неговата външност и характер. Той си оставаше въпреки сегашното му безразличие към нея нейният Клайд.
Когато я видя да си купува билет, той си купи също, а след това с още един многозначителен поглед към нея, който казваше, че сега всичко е наред, се върна на източния край на перона, докато Робърта отиде на старото си място в предния край.
(Защо тоя старец със стария кафяв зимен костюм и шапка и с този птичи кафез, увит с амбалажна хартия, го гледа така? Дали се досеща за него? Дали го познава? Да не е работил някога в Ликъргъс, или го е виждал преди?)
Ще си купи още една сламена шапка днес в Ютика, да не забрави… сламена шапка с етикет от Ютика, която ще си сложи вместо тази сега. После, когато Робърта не гледа, ще сложи старата в куфара при другите си неща. Затова ще трябва да я остави за малко, след като стигнат в Ютика… на гарата или в библиотеката, или другаде… може би, както бе първоначално намислил, ще я заведе някъде в някой малък хотел и ще се запишат като г-н и г-жа Карл Грейъм или Клифърд Голдън, или Геринг (имаше една работничка във фабриката с това име), та ако изобщо ги проследят по някакъв начин, ще приемат, че е била с някой, който се е казвал така.
(Тази далечна локомотивна свирка! Сигурно влакът пристига. По неговия часовник е дванадесет и двадесет и седем.)
