А през цялото това време седналата до него Робърта си представяше, че не отива към нищо друго, освен женитба… утре сутрин положително, а сега отива само да види между другото това красиво езеро, за което Клайд й беше разправял… разправял, сякаш беше нещо по-важно и по-прекрасно от всичко друго в неговия и в нейния живот досега.
Но ето че водачът пак заговори на Клайд:
— Май не се каните да поостанете. Видях, че оставихте пътната чанта на младата дама. — Той кимна по посока на гарата.
— Не, ще се върнем тая вечер… с влака в осем и десет. Нали превозвате хората за тоя влак.
— Разбира се.
— Така ми казаха… на езеро Грас.
Защо ли трябваше да спомене това за езеро Грас, нали то издаваше, че той и Робърта са били там, преди да дойдат тук! Но пък и този глупак със забележката за „пътната чанта на младата дама“! И за това, че са я оставили на гара Ловната хижа. Да го вземат дяволите! Защо се бърка в чуждите работи? Или пък защо е решил, че той и Робърта не са женени? Или просто така е решил? Във всеки случай, защо поставя въпроса така, щом са дошли с две парчета багаж и Клайд сега носи едното? Странно? Каква безочливост! Отде ще знае или ще се досети, или?… Но какво значение може да има: женени или неженени? Ако не я намерят, няма да има значение „женена или неженена“, нали? А ако я намерят и се открие, че не е била женена, няма ли това да докаже, че е била с някой друг? Разбира се! Защо да се тревожи тогава отсега?
А Робърта запита:
— Има ли на езерото някакви хотели или пансиони освен тоя, където отиваме?
— Нищичко, госпожице, освен хана, в който отиваме. Имаше една компания млади момчета и момичета на палатки на източния бряг вчера, горе-долу миля от ханчето, но дали са още там, или не, не знам. Не съм видял никого от тях днес.
Компания от млади момчета и момичета! Боже господи! Ами ако са плъзнали сега по езерото… всички… с лодки… с платноходки… или нещо друго? А той тук с нея! Може някои да са от Дванадесетото езеро! Да са дошли също както той и Сондра, и Хариът, Стюърт и Бъртин преди две седмици… Може някои от тях да са приятели на младите Кранстън, Хариът, Финчли или други, дошли тук да се повеселят и те, разбира се, биха го познали. А освен това трябва да има някакъв път и на изток от това езеро. И всичко, което научи, както присъствието на тези младежи, може да направи пътуването му безсмислено. Такъв глупав план! Тъй необмислено скроен… а можеше да не прави всичко така набързо… да избере езеро още по-надалеч; и трябваше да го направи… само че беше толкова измъчен през многото последни дни, че почти не знаеше какво да мисли. Е, единственото, което можеше да направи сега, беше да отиде и да види. Ако има много хора, ще трябва да изнамери начин да отиде в някое наистина усамотено кътче или може би да се върне и да отиде обратно на езеро Грас… или къде още? Ах, какво би могъл да направи… ако тук има много хора?
Но тъкмо в този миг дългата просека от зелени дървета свърши и той видя познатата четвъртита морава и самото езеро, ханчето и верандата с дървени подпори, обърната към тъмносините води на езеро Голямата чапла. И ниския навес за лодки с червен покрив вдясно, над самата вода, който беше видял преди, когато бяха дошли тук. А Робърта възкликна, когато видя всичко:
— Ах, колко е хубаво, нали… просто прекрасно!
И Клайд обгърна с поглед тъмния остров в далечината на юг, видя само неколцина души наоколо… никой от тях на самото езеро, и нервно рече:
— Да, дума да няма. — И му се стори, че малко остана да се задави, докато го каже.
Но ето че се появи самият съдържател на ханчето — червендалест и широкоплещест мъж със среден ръст — и като се приближи, запита с жив интерес:
— Ще постоите ли няколко дни?
Клайд, ядосан от това ново обстоятелство, плати на водача един долар и отговори остро и раздразнено:
— Не, не… дойдохме само за следобеда. Довечера се връщаме.
— Тогава сигурно ще останете за вечеря? Влакът тръгва чак в осем и четвърт.
— Е, да… това е така. Да, добре, в такъв случай ще останем.
… Ами, разбира се, Робърта на сватбеното си пътешествие… в деня преди женитбата и на такъв излет очаква да има и вечеря! Да го вземат дяволите този трътлест червендалест глупак!
— Е, тогава ще ви взема багажа, а вие можете да се запишете. Жена ви сигурно ще иска малко да се поосвежи.
Той тръгна напред с куфарчето в ръка, макар че най-голямото желание на Клайд беше да го дръпне от него. Защото не беше смятал да се записва тук… нито да си оставя куфарчето. И нямаше да го остави. Щеше да си го вземе и да наеме лодка. Но отгоре на всичко се видя принуден „в интерес на установения ред“, както се изрази ханджията, да запише себе си и Робърта като Клифърд Голдън и съпруга, преди да може да си вземе пак куфара.
