И веднага, още докато возеха трупа на Робърта към навеса за лодки и подновяваха търсенето за тялото на мъжа, започнаха да се изказват съмнения: „Да, изглежда чудновато… тия белези… и всичко друго… нали? Странно е една такава лодка да се преобърне в ден като вчерашния.“ „Скоро ще разберем дали той е на дъното, или не.“ Мненията, след няколко часа безплодни търсения, окончателно се обединиха в заключението, че е повече от вероятно мъжът изобщо да не е там — обезпокояваща и гнетяща мисъл за всички.
Непосредствено след това водачът, който беше докарал Клайд и Робърта от гара Ловната хижа, води разговор с ханджиите на езеро Голямата чапла и езеро Грас и тримата установиха: 1) че удавеното момиче е оставило чантата си на гара Ловната хижа, докато Клифърд Голдън е взел своята със себе си; 2) че има тревожещо несъответствие между записите на езеро Грас и езеро Голямата чапла; личностите Карл Грейъм и Клифърд Голдън бяха внимателно обсъдени от двамата ханджии и идентичността на носителя установена по описанието на външността; и 3) че гореспоменатият Клифърд Голдън, или Карл Грейъм, запитал водача, който го закарал на Голямата чапла, дали има много хора на езерото в този ден. А след това породените досега подозрения се оформиха още повече в убеждение, че в случая има налице злодеяние. В това нямаше почти никакво съмнение.
Веднага щом пристигна, следователят Хейт можа да разбере, че тези хора от северните гори са дълбоко покъртени, а освен това убедени в подозренията си. Те не вярваха тялото на Клифърд Голдън, или Карл Грейъм, изобщо да е потъвало в езерото. В резултат на всичко това, след като огледа трупа на неизвестното момиче, положено грижливо на одър в навеса за лодки, и се увери, че е младо и хубаво, следователят Хейт странно се развълнува не само от външността му, но и от тази заобикаляща го атмосфера на подозрение. Нещо повече: когато се оттегли в канцеларията на хана и получи писмото, намерено в джоба на оставеното там палто, той определено взе страната на най-мрачните и непоклатими подозрения. Защото Хейт прочете:
Скъпа мамо,
Ние сме тук и ще се оженим, но писмото трябва да прочетат само твоите очи. Моля ти се, не го показвай на татко или на някой друг, защото новината още не бива да се разчуе. Аз ти обясних защо на Коледа. И няма да се тревожиш, няма да задаваш никакви въпроси, нито ще го разправяш някому; ще казваш само, че съм ти се обадила и ти знаеш къде съм… единствено ти. И не бива да мислиш, че няма да съм добре, защото всичко ще се нареди. Сега силно те прегръщам и целувам по двете бузи, мамо. Непременно накарай татко да разбере, че всичко е наред, без да му казваш нещо; не казвай нищо и на Емили, Том и Гифърд, чуваш ли? Изпращам ги сладки, дълги целувки.
П. П. Това трябва да бъде тайна между теб и мен, докато ти пиша пак след известно време.
В горния десен ъгъл на листа, както и на плика, беше напечатано: „Хан «Езеро Грас», Грас Лейк, щата Ню Йорк, собственик Джак Евънс.“ А писмото явно бе писано сутринта след нощта, която бяха прекарали на езеро Грас като г-н и г-жа Карл Грейъм.
Колко лекомислени са младите момичета!
