След като предупреди госпожа Олдън да не говори с никого по този въпрос, Мейсън отиде на пощата да разпита раздавача. Този служител, когато го намериха, си припомни при запитване и в присъствието на Тайтъс, който стоеше до прокурора като галванизиран мъртвец, не само че Робърта му е дала няколко писма (не по-малко от дванадесет или петнадесет) през време на скорошното си пребиваване тук, но и че всичките са били адресирани до някого в Ликъргъс на име… чакайте да видя… Клайд Грифитс… точно така… изпратени до поискване. Прокурорът незабавно отиде с него при местен нотариус, където показанията му бяха официално заверени, след което се обади по телефона в кабинета си и като научи, че трупът на Робърта е докаран в Бриджбърг, потегли нататък с най-голямата скорост, която можеше да развие. А когато стигна, пред трупа и в присъствието на Тайтъс, Бъртън Бърли, Хейт и Ърл Нюком можа да реши за себе си, докато Тайтъс, полуобезумял, не сваляше очи от лицето на своето дете, първо, че тя е наистина Робърта Олдън, а след това размисли дали смята, че тя е от този тип, който безпътно се съгласява на такива връзки, за каквито като че ли говореше записването им в хотела на езеро Грас. Мейсън реши, че не е. Това бе случай на хитро, пагубно прелъстяване и убийство. Ах, негодникът! И той е още на свобода! Политическото значение на всичко това почти се заличи от гневната му класова ненавист към всички заможни изобщо.
Но точно това посещение при покойницата, което стана в десет часа вечерта в салоните на погребалното бюро на братя Лътц, когато Тайтъс Олдън падна на колене пред дъщеря си и развълнувано поднесе малките й студени ръце до устните си, загледан трескаво, с невярващ поглед във восъчното й лице, обрамчено от дългата кестенява коса, едва ли можеше да обещае безпристрастно или дори почиващо на закона обществено мнение. Очите на всички присъстващи бяха плувнали в сълзи.
И тогава Тайтъс Олдън внесе нова и безкрайно драматична нотка в положението. Докато братята Лътц с трима техни приятели, собственици на съседния магазин за автомобили, Евърет Бийкър, присъстващият представител на бриджбъргския вестник „Рипъбликън“, и Сам Таксън, редактор и издател на „Демократ“, гледаха със страхопочитание иззад главите на другите пред тях, от страничната врата, водеща в гаража на погребалните агенти, той изведнъж се изправи, безшумно се спусна към Мейсън и възкликна:
— Искам да намерите негодника, който е извършил това, господин прокурор. Искам да го накарате да страда, както е било накарано да страда това чисто, добро момиче! Тя е била убита, това е то! Само един убиец е могъл да доведе момиче на такова езеро и да го удари, както всеки може да види. — Той посочи мъртвото си дете. — Аз нямам пари, за да подпомогна преследването на такъв негодник. Но ще работя. Ще продам стопанството си!
Гласът му секна и като че ли имаше опасност бащата да рухне, когато се обърна отново към Робърта. И тогава Орвил Мейсън, обзет от порива на този покрусен и жаден за отмъщение баща, пристъпи напред и рече:
— Да си вървим, господин Олдън. Ние разбрахме, че това е вашата дъщеря. Призовавам ви всички, господа, като свидетели при установяване на самоличността. И ако се докаже, че вашата дъщеря е била убита, както ни изглежда, сега аз ви обещавам, господин Олдън, честно и почтено, като прокурор на тоя окръг, че не ще пожаля нито време, нито сили, нито пари да проследя тоя нехранимайко и да го изправя на подсъдимата скамейка! И ако правосъдието на окръга Катараки е такова, каквото го мисля, можете спокойно да го поверите на съдебните заседатели, призовани от местния съд. И няма да има нужда да продавате стопанството си.
Поради дълбокото си, макар и лесно събудено вълнение, както и поради присъствието на покъртените слушатели господин Мейсън показа върха на силата и блясъка на ораторското си изкуство. И единият от братята Лътц — Ед, изпълнителят на всички поръчения, идващи от следователя — толкова се трогна, че възкликна:
— Точно така, Орвил! Ти си прокурор на място.
А Евърет Бийкър се провикна:
— Залавяйте се за работа, господин Мейсън! Ние ще сме с вас до сетния човек, когато се стигне до това.
Фред Хейт и помощникът му, трогнати от драматичното изказване на Мейсън, както и от живописния му и дори геройски вид в този миг, пристъпиха по-наблизо, Хейт — за да хване приятеля си за ръка, Ърл — за да възкликне:
— Желая ви повече сили, господин Мейсън! Ние ще направим всичко, каквото можем, ще видите. И не забравяйте, че тая пътна чанта, която тя е оставила на гара Ловната хижа, е във вашия кабинет. Аз я предадох на Бъртън преди два часа.
— Ей, вярно! Насмалко да я забравя! — рече Мейсън най-спокойно и делово; поривът на красноречието и вълнението се беше вече донякъде слял в душата му с изблика на необичайните похвали, каквито никога до този час не беше получавал в никое водено от него досега дело.
