Когато пристигна с Тайтъс в Ликъргъс, Мейсън отиде, без да се бави, в хотел „Ликъргъс“, където взе стая за бащата, та старецът да си почине. След това побърза при местния прокурор, от когото трябваше да получи пълномощия за свобода на действие и един служител, който да изпълнява нарежданията му. Когато към него придадоха снажен цивилен агент, той се запъти към квартирата на Клайд на Тейлър стрийт, като се надяваше по някакво чудо да го завари там. Но госпожа Пейтън отвори вратата и съобщи, че Клайд живее у тях, обаче в момента отсъства (понеже отишъл миналия вторник на гости у приятели на Дванадесетото езеро, ако не се лъже), и Мейсън с доста голямо нежелание се видя принуден да заяви, първо, че е прокурор на окръга Катараки, и след това, че поради известни подозрителни обстоятелства във връзка с удавянето в езеро Голямата чапла на една девойка, с която, както те имали основания да вярват, Клайд бил по това време, той е принуден да поиска да бъде допуснат в стаята му — изявление, което така изуми госпожа Пейтън, че тя се дръпна назад с изписало се на лицето й изражение на почуда, ужас и неверие.
— Господин Клайд Грифитс? Не! О, колко смешно! Ами че той е племенник на господин Самюъл Грифитс и хората го знаят тук. Сигурна съм, че в дома на господин Грифитс ще могат да ви кажат за него всичко, каквото ви интересува. Но такова нещо… о, това е невъзможно! — И изгледа Мейсън и местния агент, който вече й показваше значката си така, сякаш тя се съмняваше в тяхната честност и пълномощия.
Същевременно агентът, добре запознат с подобни обстоятелства, вече се беше озовал зад госпожа Пейтън, в дъното на стълбите, водещи към горния етаж. А Мейсън извади от джоба си писмена заповед за обиск, с която се бе предвидливо осигурил.
— Съжалявам, госпожо, но се виждам принуден да ви помоля да ни заведете в стаята му. Ето ви заповед за обиск, а този полицейски служител изпълнява моите нареждания.
Разбрала веднага колко е безполезно да влиза в спор с представителите на закона, госпожа Пейтън развълнувано посочи стаята на Клайд, все още с убеждението, че тук е станала някаква безсмислена, крайно несправедлива и оскърбителна грешка.
Но прокурорът и агентът влязоха в стаята на Клайд и се заоглеждаха. Тозчас и двамата забелязаха малък и не особено здрав куфар, заключен и сложен в единия ъгъл, който господин Фонс, агентът, незабавно повдигна, за да прецени колко тежи и колко е здрав, докато Мейсън се зае да разглежда един по един всички предмети в стаята — съдържанието на всички чекмеджета и кутии, също както и джобовете на всички дрехи. И в чекмеджетата на шкафчето, наред с негодно вече бельо, ризи и няколко стари покани от семействата Тръмбул, Старк, Грифитс и Хариът, намери лист от бележник, който Клайд беше донесъл от службата си и на който беше писал „Сряда, 20 февруари вечерта в Старк“, а по-долу „Петък, 22-и Тръмбул“, и този почерк Мейсън веднага сравни с почерка на картичката в джоба си и след като се убеди, че е в стаята на търсения човек, прибра поканите и се обърна към агента, който разглеждаше куфара.
— Какво ще го правим, господин началник? Ще го вземете със себе си или ще го отворим тук?
— Мисля, че ще е по-добре да го отворим още тук, Фонс — каза тежко Мейсън. — По-после ще пратя да го вземат, но искам да видя сега какво има в него.
И агентът веднага извади от джоба си тежко длето и се заоглежда за чук.
— Не е много здрав — забеляза той, — струва ми се, че мога да го отворя, щом искате.
При тези думи госпожа Пейтън, крайно изумена от този обрат на събитията, в желанието си да предотврати такива груби действия, възкликна:
— Ще ви донеса чук, ако искате, но защо да не почакате, докато повикам шлосер? Знаете, никога в живота си не съм чувала подобно нещо!
Обаче агентът, снабдил се с чук, разби бравата и в малкото горно отделение се разкриха разни незначителни дреболии от гардероба на Клайд: чорапи, яки, вратовръзки, шалче, тиранти, износена фланела, чифт не особено хубави високи зимни обувки, цигаре, червен лакиран пепелник и чифт кънки. Но освен всичко това, в ъгълчето, вързани в плътна пачка, лежаха последните петнадесет писма от Робърта, писани от Билц, заедно с малка снимка, която му беше дала предишната година, както и друга малка връзка с всичките бележки и покани, които беше получил от Сондра до деня, когато тя замина за Боров нос. Писмата, писани от нея оттам, Клайд беше взел със себе си — сложени до сърцето. Но имаше и още по-уличаваща трета пачка, съдържаща единадесет писма от майка му, първите две адресирани до Хари Тенет до поискване в Чикаго (от пръв поглед твърде подозрително обстоятелство), докато останалите бяха адресирани до Клайд Грифитс, не само в клуба „Юниън лийг“, но и в Ликъргъс.
