Когато се запъти към кабинета си, съпроводен от Олдън и длъжностните лица по това дело, Мейсън ровеше в ума си какъв ли е бил поводът за такова гнусно престъпление — поводът! А поради собствения полов глад на младини мислите му клоняха все в тази насока. И както размишляваше за хубостта и чара на Робърта, противопоставени на нейната бедност и строго нравственото и религиозно възпитание, той стигна до заключението, че по всяка вероятност този мъж или младеж, какъвто и да е бил, я е прелъстил, а сетне, когато тя започнала да му омръзва, в края на краищата избрал този начин да се отърве от нея — това лъжливо, уж сватбено пътешествие до езерото. И в същия миг у него се надигна дълбока лична омраза към този човек. Проклетите богаташи! Безделните богаташи! Покварените и подли богаташи, чиято издънка или представител е този Клайд Грифитс! Само да може да го залови!
В същото време изведнъж му дойде наум, че поради известни обстоятелства в този случай (съжителството на момичето с този мъж) то може да е било бременно. И подозрението се оказа достатъчно не само тозчас да събуди у него любопитство по отношение на всичките подробности на тази любовна история, довели до такъв край, но и остро желание да установи за себе си дали подозренията му са били основателни. Той веднага се замисли за подходящ лекар, който да направи аутопсия, ако не местен, от Ютика или Олбъни, а също, че трябва да съобщи на Хейт съмненията си и да установи както това положение, тъй и произхода на ударите по лицето на Робърта.
По отношение на чантата и съдържанието й, което бе първата задача пред него, сполучи да намери още едно малко веществено доказателство от извънредна важност. Защото освен роклите и шапките, ушити от Робърта, бельото й, чифт червени копринени жартиери, купени от Бронстайн в Ликъргъс и все още в оригиналната им опаковка, там бяха и тоалетните прибори, които Клайд й беше подарил за Коледа. Там беше и малката проста бяла картичка, на която бе написал: „На Бърт от Клайд за весела Коледа.“ Но без фамилното име. И надписът бе надраскан набързо, понеже бе написан, когато бе горял от желание да бъде другаде, а не при Робърта.
Мейсън веднага си помисли: колко странно, че присъствието на тези тоалетни прибори и картичката в пътната чанта не е било известно на убиеца. Но ако е било известно и не беше махнал картичката, дали беше възможно той да е същият този Клайд? Дали човек, замислил убийство, би пропуснал да забележи една такава картичка със собствения си почерк на нея? Що за злоумишленик и убиец! Веднага след това си помисли: какво ли ще е да скрие тази картичка до разглеждането на делото и тогава неочаквано да я представи, при положение че престъпникът отрече да е бил в интимни отношения с девойката и да й е подарявал тоалетни принадлежности? Той извади картичката и я прибра в джоба си едва когато Ърл Нюком внимателно я разгледа и забеляза:
— Не съм сигурен, господин Мейсън, но това ми прилича на почерка в книгата за гости горе на Голямата чапла.
Мейсън веднага отговори:
— Е, няма да изгубим кой знае колко време за установяването на този факт.
След това направи знак на Хейт да дойде с него в съседната стая и щом останаха там насаме, без да могат другите да ги наблюдават или чуват, заговори:
— Е, Фред, виждаш, всичко е, както си предполагал. Тя е знаела с кого заминава дъщеря й. (Мейсън имаше пред вид собственото съобщение по телефона от Билц, че госпожа Олдън му е дала точни сведения за престъпника.) Но за нищо на света няма да се сетиш кой е, ако не ти кажа.
Той се наведе напред и проницателно загледа Хейт.
— Не се и съмнявам, Орвил. Аз нямам никаква представа.
— Е, нали познаваш „Грифитс и съдружие“ от Ликъргъс?
— Да не са фабрикантите на яки?
— Да, фабрикантите.
— Да не е синът? — Очите на Фред Хейг се отвориха по-широко, отколкото от бог знае колко години. Широката му почерняла ръка стисна крайчеца на брадата.
— Не, не синът. Един племенник!
— Племенник? На Самюъл Грифитс? Какво разправяш! — Старият, нравствено-религиозен, политико-търговски настроен следовател се опули и отново погали брадата си.
— Уликите като че ли сочат него, Фред, поне засега. Но аз отивам там още тая вечер и се надявам да науча утре доста нови неща. Обаче това момиче на Олдън… те са от най-бедните земеделски стопани, знаеш… то е работило при „Грифитс и съдружие“ в Ликъргъс, а тоя племенник, Клайд Грифитс, доколкото можах да разбера, е началник на отдела, където е работило.
— Цъ-цъ-цъ! — зацъка следователят.
Тя е била у дома си за цял месец… била болна (той подчерта тази дума) тъкмо преди да тръгне на този излет миналия вторник. А през това време му е написала най-малко десет писма, а може би и повече. Узнах това от местния пощенски раздавач. Имам тук писмените му клетвени показания. — Мейсън се потупа по джоба. — Всичките адресирани до Клайд Грифитс в Ликъргъс. Имам дори и точния му адрес. И името на семейството, при което е живяла тя. Обадих се там от Билц. Ще взема стареца с мен тая вечер, в случай че изскочи нещо, което той може да знае.
