Без да се бави повече да проверява какво друго може да има в куфара, прокурорът започна да ги разгръща и чете — първо три от Робърта, след което причината за нейното отиване в Билц му стана съвършено ясна; сетне трите първи писма от майка му, писани на трогателно проста хартия и намекващи, доколкото можеше да отсъди, за безразсъдния живот, както и за естеството на злополуката, която го накарала да напусне Канзас сити, и същевременно съветващи го най-грижливо и нежно да не се отбива от правия път в бъдеще, общото впечатление от които създаде у Мейсън — човек със сдържан характер и ограничен житейски опит — впечатлението, че от самото начало този младеж е бил непостоянен, своенравен и разпуснат.
Същевременно за своя изненада той разбра, че като се изключеше направеното тук от чичо му, Клайд явно бе от беден и дълбоко религиозен клон на семейството Грифитс, и макар че при обикновени обстоятелства това щеше да го настрои малко по-благосклонно към Клайд, сега, с оглед на бележките от Сондра, както и трогателните писма от Робърта и споменаваното от майка му някакво по-раншно престъпление в Канзас сити той стигна до убеждението, че Клайд бе от този тип, който можеше не само да замисли подобно престъпление, но и най-хладнокръвно да го извърши. Това престъпление в Канзас сити! Трябва да телеграфира на тамошния прокурор за подробности.
И с тази мисъл в ума той прегледа по-набързо, но въпреки това все тъй внимателно и критично разните покани и любовни послания от Сондра, всичките на силно парфюмирана и луксозна хартия с монограм, все по-дружелюбни и интимни в хода на кореспонденцията, докато накрая вече неизменно започваха с „Клайди-Майди“ или „Сладък черноочко“, или „Сладкото ми момче“ и бяха подписани „Сондра“ или „Твоя Сондра“. Някои от тях бяха съвсем скорошни — от десети, петнадесети, двадесет и шести май, — сиреч от онова време, когато, както прокурорът забеляза, бяха започнали да пристигат най-печалните писма от Робърта.
Сега всичко беше ясно. Едно измамено от него момиче, връзката с което той укрива, докато в същото време има дързостта да спечели благоволението и чувствата на друго, този път явно момиче с много по-високо обществено положение в града.
Макар и да беше смаян и зашеметен от тези интересни открития, Мейсън си даваше сметка, че сега не е време да седи и да размишлява. Съвсем не. Този куфар трябва да бъде веднага пренесен в стаята му в хотела. След това трябва да излезе да поразузнае, ако може, къде точно се намира този тип и да се разпореди за задържането му. Като нареди на агента да се обади по телефона в полицията и да уреди пренасянето на куфара в хотела, сам той бързо се запъти към дома на Самюъл Грифитс, но научи, че в града няма никой от семейството. Всички били на езеро Грийнууд. Ала едно запитване по телефона на място го осведоми, че доколкото те знаели, този същият Клайд Грифитс, техният племенник, бил във вилата на семейство Кранстън на Дванадесетото езеро, близо до Шарон, в съседство с вилата на Финчли. Понеже името Финчли, както и градецът Шарон бяха вече свързани в ума на Мейсън с Клайд, той веднага реши, че ако е още някъде по тези места, престъпникът ще е там — може би във вилата на това момиче, което му бе писало разните бележки и покани — тази Сондра Финчли. А не беше ли и капитанът на „Лебед“ заявил, че е видял младежа, дошъл от Тримилевия залив, да слиза там? Еврика! Той е в ръцете му.
И веднага, след като поразмисли съсредоточено как ще бъде най-разумно да действа нататък, реши да отиде сам в Шарон и на Боровия нос. Но междувременно, след като се снабди сега с точно описание на Клайд, съобщи отличителните му белези, както и това, че е търсен за убийство, не само на прокурора и началника на полицията в Ликъргъс, но и на Нютън Слак, шерифа на Бриджбърг, на Хейт и на своя помощник, като настоя и тримата да тръгнат веднага за Шарон, където да се срещнат с него.
В същото време уж от името на госпожа Пейтън Мейсън поръча междуградски разговор с вилата на Кранстън на Боровия нос, повика на телефона камериера и запита дали случайно не е там господин Клайд Грифитс.
— Да, господине, тук е, господине, но в момента не е във вилата. Мисля, че е на излет с палатки нагоре по езерото. Нещо да му съобщя, господине?
А в отговор на по-нататъшни запитвания отвърна, че не можел да каже точно: цяла компания отишла, доколкото му било известно, на Мечото езеро, трийсетина километра по-нагоре, но кога ще се върнат не можел да каже, след ден или два, не по-скоро. Но положително беше, че този същият Клайд участва в компанията.
Тогава Мейсън веднага се обади отново на шерифа в Бриджбърг, нареди му да вземе със себе си четири-пет пълномощници, тъй че потерята да може да се раздели в Шарон и да хване този същия Клайд, където и да се случи да го намерят. И да го хвърлят в затвора в Бриджбърг, където той ще може да обясни при предвидената от закона процедура поразителните обстоятелства, които засега като че ли неопровержимо сочеха него като убиец на Робърта Олдън.
