И разговорът се насочи към коне и кучета. А Клайд слушаше внимателно в стремежа си да изглежда неотделима част от всичко, което става, и въпреки това продължаваше да мисли угнетено за другото, което имаше такова съдбоносно значение за него. Онези тримата мъже. Робърта. Може би вече да са намерили трупа й… кой знае, и все пак си казваше: „Защо те е толкова страх?“ Имаше ли вероятност на тази дълбочина (петдесетина фута може би, доколкото знаеше) да я намерят? Или да установят, че Клифърд Голдън или Карл Грейъм и той са едно и също лице? Дали биха могли? Нали беше напълно заличил следите си, ако изключеше тримата мъже?
Тогава Сондра долови неговото чувство на потиснатост. (Тя реши, като вадеше заключение от явно недостатъчния му гардероб още при първото посещение, че може би липсата на пари лежи в основата на сегашното му настроение и затова смяташе по-късно същия ден да извади седемдесет и пет долара от портмонето си и да го накара да ги вземе, та да не се почувства притеснен през своя престой тук този път, когато се стигне до едни или други дребни разходи.) А след миг-два, като си мислеше за една игра на голф с разните потайни местенца, където биха могли да се прегърнат и целунат, без да бъдат видени, тя скочи с думите:
— Кой иска да играем две двойки? Хайде, Джил, Клайд, Бърч! Обзалагам се, че Клайд и аз можем да ви бием вас двамата!
— Приемам — извика Бърчърд Тейлър и стана, като оправи раираната си в жълто и синьо фланела, — макар и да съм се прибрал чак в четири тая сутрин! Какво ще кажеш, Джили? Ако сте съгласни загубилите да платят обеда, аз приемам, Сони.
И Клайд веднага се сепна и го полазиха студени тръпки, понеже си помисли за жалките двадесет и пет долара, които му бяха останали след всичките последни ужасни приключения. А тук обед за четирима щеше да струва не по-малко от осем-десет долара! Може би повече. В същия миг Сондра, забелязала изражението му, възкликна:
— Дадено! — И като се приближи до Клайд, леко го побутна с носа на обувката си. — Но аз трябва да се преоблека. Веднага ще се върна. Междувременно, Клайд, знаеш какво трябва да направиш… иди намери Андрю и му кажи да донесе стиковете за голф, нали? Можем да отидем с твоята лодка, Бърчи, а?
И Клайд забърза да намери Андрю, като си мислеше колко ли ще струва обедът, ако той и Сондра бъдат победени, но Сондра го настигна и хвана за ръката над лакътя.
— Чакай една минутка, скъпи, ей сега ще дойда.
Тя се втурна нагоре по стълбите в своята стая и след миг беше пак долу с пачка банкноти, стиснати здраво в малкото юмруче.
— Дръж, миличкият, бързо! — прошепна тя и набута парите в единия от джобовете на Клайд. — Шт! Нито дума! Хайде сега! Бързай! Това е за обеда, в случай че загубим, и за някои други неща. После ще ти кажа. Да знаеш колко те обичам, скъпото ми момче! — И топлите й кестеняви очи го загледаха за миг с дълбоко възхищение, след което тя отново се втурна нагоре по стълбите и вече оттам подвикна: — Стига си стоял там, глупчо! Върви за стиковете! Стиковете за голф! — И изчезна.
А Клайд попипа джоба си и разбра, че тя му е дала много — без съмнение предостатъчно за всичките му нужди, докато е тук, а ако се наложи, и за бягство. И вътрешно възкликна: „Скъпата! Сладкото момиче!“ Неговата прекрасна, сърдечна, щедра Сондра! Тя го обича тъй много… истински го обича. Но ако някога узнае! О, боже! И все пак всичко това бе заради нея! След това той намери Андрю и се върна с него и стиковете.
А ето че и Сондра заподскача надолу по стъпалата с елегантен зелен плетен спортен костюм. И Джил с нова шапчица и блуза, които я правят да прилича на жокей, се смее на Бърчърд, седнал на кормилото на моторницата. А Сондра се обърна и извика пътем на Бъртин и Харли Багот на люлката:
— Хей, вие! Няма ли да дойдете, а?
— Къде?
— В голф клуба при Казиното.
— А, много е далече. Но ще се видим следобед на плажа.
И тогава Бърчърд подкара лодката с бръмчене в езерото така, че тя се стрелна като делфин, а Клайд гледаше като в полусън, наполовина възхитен и изпълнен с надежди, а другата половина — тъмен облак и ужас, с дебнещ го може би арест и смърт. Защото въпреки всичките предварително обмислени планове сега започваше да му се струва, че е направил грешка, като е излязъл открито от гората тази сутрин. И все пак, не е ли било това най-доброто, понеже единствената друга възможност беше да остане в гората целия ден и да излезе вечерта и да тръгне по крайбрежния път за Шарон пеша? За това щяха да му трябват два-три дни. А Сондра, разтревожена и учудена от неговото бавене, можеше да се обади по телефона в Ликъргъс и с това да повдигне известни въпроси във връзка с него, което би могло да се окаже опасно по-нататък, нали?
