Но сега тук, в този слънчев ден, като че ли без всякакви грижи, поне за тези другите, колко мрачно и студено е в неговата душа! И Сондра, въплъщение на веселостта поради неговото присъствие, изведнъж скача права с яркото си шалче, вдигнато в едната ръка като флагче, и възкликва безразсъдно и весело.
— Клеопатра отива да посрещне… да посрещне… впрочем кого е отивала тя да посрещне?
— Чарли Чаплин — подхвърли й Тейлър и веднага започна да криволичи колкото може по-рязко и объркано с моторницата, за да я накара да загуби равновесие.
— Недей, глупчо такъв! — рече Сондра и се разкрачи по-нашироко, за да се задържи, и добави в отговор на забележката му: — Не, и ти не знаеш, Бърчи — а след това продължи: — Клеопатра е отивала, а-а-а, знам, отивала е на разходка с акваплан. — Отметна глава и широко разтвори ръце встрани, а моторницата продължаваше да скача и да криволичи като подплашен кон.
— Виж, че не можеш да ме събориш, Бърчи! — извика тя.
А Бърчърд накланяше лодката от една страна на друга толкова бързо и силно, та чак и Джил Тръмбул извика, загрижена за собствената си безопасност:
— Слушай, какво искаш да направиш? Да ни удавиш всичките?
При тези думи Клайд трепна и пребледня, сякаш го бяха ударили. Изведнъж усети гадене и слабост. Никога не си беше представял, че ще бъде така, че тъй ще страда. Беше си мислил, че всичко ще бъде другояче. А ето сега пребледняваше при всяка случайна и непреднамерена дума! Ами че ако бъде подложен на някакво истинско изпитание, ако изневиделица се види пред някого от полицията, който ще го попита къде е бил вчера и какво знае за смъртта на Робърта… май че ще пелтечи, ще се разтрепери и може би няма да може да говори… и така напълно ще се издаде, нали? Трябва да се стегне, да се помъчи да изглежда естествен, весел… нали трябва… поне този първи ден.
За щастие в тази бърза и възбудена игра другите като че ли не забелязаха как Клайд се стресна от забележката, но успя малко по малко да си даде спокоен вид. В това време моторницата стигна пред Казиното и Сондра в желанието си да блесне с още някакъв ефектен фокус подскочи, хвана се за перилата и се вдигна на ръце, докато лодката продължи и чак след това даде заден ход. А Клайд, поради отправената към него щастлива усмивка, тъй неудържимо закопня за нея, за нейната любов, съчувствие, великодушие, смелост. И сега, за да бъде достоен за усмивката й, скочи на крака и след като помогна на Джил да се качи по стъпалата, бързо се покатери подир Сондра с веселие и възторг, тъй пълно изразени външно, колкото кухи бяха вътрешно.
— Гледай я ти, каква гимнастичка!
След малко на игрището с нея и под нейно ръководство и напътствие той се постара да даде колкото можеше по-успешна игра, въпреки много малкия си опит и неспокойното си състояние. А Сондра, безкрайно възхитена, че може да бъде съвсем сама с него в сенчести кътчета, които им предлагаха възможност да се целуват и прегръщат, започна да му разправя за измисления излет със спане в палатки, който тя, Франк Хариът, Уайнът Фант, Бърчърд Тейлър, брат й Стюърт, Грант Кранстън и Бъртин, а също и Харли Багот, Пърли Хейнз, Джил Тръмбул и Вайълет Тейлър подготвяли вече от една седмица и който щял да започне идния следобед, първо с моторница тридесет мили нагоре по езерото, а след това четиридесет мили на изток до тъй нареченото Мечо езеро, по което щели да прехождат с лодки — с палатките и всичко друго — до някои плажове и кътчета, познати само на Харли и Франк. Всеки ден на ново място. Момчетата щели да бият катерици и да ловят риба за храна. Също щяло да има разходки с кану до едно ханче на лунна светлина. С тях щели да дойдат двама-трима слуги от разните домове, а също и един-двама от родителите. Но тези разходки в гората! А възможностите за целувки… разходките с кану по езерото… часове на любов поне една седмица!
Въпреки всичко случило се досега, което би могло да го накара да се поколебае, той неволно си помисли, че каквото и да стане, няма ли да е най-добре да отиде с тях? Не е ли чудесно тя да го обича така! И какво ли друго можеше да прави тук? Това би му позволило да се махне оттук, нали — по-далече и по-далече от мястото на… на… злополуката, в случай че някой търси човек, който прилича на него, например… да, няма да е по тези места, където може да го видят и да го заговорят.
И все пак, както начаса му дойде наум, не бива да заминава оттук, без първо колкото може по-определено да разбере дали има вече някой заподозрян. И когато отидоха в Казиното и остана за миг самичък, той потърси вестници и разбра, че всички следобедни издания от Олбъни и Ютика, дори местните ще дойдат чак към седем или седем и половина. Ще трябва да чака дотогава, за да узнае.
