— Тц-тц-тц! Гледай ти! — зацъка с възмущение Мейсън. — Такава глупост! Такава безочливост! Е, добре, добре, няма да се тревожим за всичко това сега. Мога лесно да го докажа, когато му дойде времето. Но как можете да стоите тук и да го отричате, като знаете, че имам доказателства, това не мога да разбера! Една картичка, написана със собствения ви почерк, сте забравили да извадите от чантата, която сте я накарали да остави на Ловната хижа, докато вашата сте взели със себе си, господни Карл Грейъм, Клифърд Голдън и Клайд Грифитс, картичка, на която сте писали: „От Клайд на Бърт, весела Коледа“. Спомняте ли си? Е, ето я. — С тези думи той бръкна в джоба си, извади картичката, която беше взел от тоалетните принадлежности, и я размаха под носа на Клайд. — И това ли сте забравили, а? Собствения си почерк! — Той помълча, но като не получи отговор, най-после добави: — Ама и вие ако не сте тъпак! Като сте кроили, не ви е стигнал умът дори да не използвате собствените инициали за тия фалшиви имена, под които сте се надявали да се прикриете… господин Карл Грейъм… господин Клифърд Голдън!
В същото време той напълно си даде сметка колко важно е да има признание и се чудеше как да го получи още сега, на самото място, а понеже изражението на Клайд, замръзналият на лицето му ужас му подсказа мисълта, че престъпникът може просто да е твърде уплашен, за да проговори, Мейсън изведнъж промени тактиката си — поне дотолкова, че сниши глас и заглади дълбоките брънки по челото и около устата си.
— Виждате ли, работата стои така, Грифитс — подхвана той пак, много по-спокойно и по-просто. — Лъжата или глупавото, безразсъдно отричане при такива обстоятелства, както в този случай, не може ни най-малко да ви помогне. Може само да ви навреди и това е самата истина. Може да си мислите, че досега съм бил грубоват, но то е само защото и аз бях под голямо напрежение във връзка с този случай, като се мъчех да заловя човек, за когото смятах, че ще е много по-друг тип от вас. Но сега, като ви виждам и като зная как се чувствате… колко уплашен сте всъщност от случилото се, идва ми наум, че може да е имало нещо във връзка с този случай, някои смекчаващи вината обстоятелства, които, ако ми разкриете сега, може да представят историята в малко по-различна светлина. Разбира се, аз не зная. Сам вие сте този, който може да отсъди най-добре, но аз ви казвам направо каквото мисля. Защото, разбира се, имаме на ръка тия писма. Освен това, когато стигнем в Тримилевия залив утре, както се надявам да стане, там ще бъдат тримата мъже, които са ви срещнали оная вечер да отивате на юг от Голямата чапла. И не само те, но и ханджията от езеро Грас, ханджията от Голямата чапла, лодкарят, който ви е дал под наем лодката, и шофьорът, който ви е закарал с Робърта Олдън от Ловната хижа. Те ще установят самоличността ви. Мислите ли, че няма да ви познаят, никой от тях, и не ще могат да кажат дали сте били там с нея, или не, или че, когато му дойде времето, съдебните заседатели няма да им повярват?
И всичко това Клайд отбелязваше в ума си като автомат, който щрака, когато пуснеш в него монета, но все още не казваше нищо — само гледаше със скован поглед.
— И не само това — продължи Мейсън много меко и най-предразполагащо, — да не забравяме и госпожа Пейтън. Тя ме видя да вадя тия писма и картички от куфара в стаята ви и от горното чекмедже на шкафчето. После всичките тия момичета от фабриката, където сте работили вие и госпожица Олдън. Мислите ли, че те няма да си спомнят всичко за вас и нея, когато научат, че тя е умряла. О, каква глупост! Каквото и да мислите, би трябвало да разберете това сам. Положително нямате никаква надежда да се отървете по този начин. Така се показвате като своего рода глупак. Трябва сам да го разберете.
Той пак замълча с надежда за признание. Обаче Клайд, все още убеден, че всяко изказване във връзка с Робърта или езерото Голямата чапла означава гибел, само го гледаше облещено и тогава Мейсън добави:
