— Добре, Грифитс, сега ще ви кажа още едно нещо и не бих могъл да ви дам по-добър съвет, дори да ми бяхте син или брат и да се мъчех да ви отърва от това положение, а не да ви накарам да кажете истината. В случай че се надявате някак да си помогнете, няма да спечелите нищо, ако отричате всичко по този начин, както правите сега. Вие просто създавате мъчнотии и сам се осъждате в очите на другите. Защо да не кажете, че сте я познавали и че сте били горе с нея, и че тя ви е писала тия писма, и да свършим с тая работа? Това не можете да отречете, дори да се надявате да отречете нещо друго. Всеки разумен човек, родната ви майка, ако беше тука, щеше да ви каже същото. Това, което вършите, е направо смешно и говори повече за виновност, отколкото за невинност. Защо не си кажете още сега истината по отношение на тези факти, преди да стане твърде късно да се възползвате от някакви смекчаващи вината обстоятелства в цялата тая история… ако има такива? И ако го сторите сега, и аз имам някаква възможност да ви помогна, обещавам ви пред всички тук, че ще го направя с радост. Защото в края на краищата не съм дошъл тук, за да преследвам някого, докато го уморя или принудя да направи признание за нещо, което не е извършил, а само да установя истината в този случай. Но ако вие продължавате да отричате дори че сте познавали това момиче, когато ви казвам, че имам всички необходими улики, и мога да го докажа, е, тогава… — И прокурорът с досада и възмущение вдигна ръце към небесата.
Но и сега, както преди, Клайд остана ням и пребледнял. Въпреки всичко, което му обясни Мейсън, и всичко, което като че ли искаше да му подскаже с този явно дружески и сърдечен съвет, Клайд все още не можеше да се отърве от мисълта, че да признае дори само това, че е познавал Робърта, ще го докара до сигурна гибел. Обречеността на такова признание в очите на другите там. Край на всичките му мечти за Сондра и този живот. Затова, изправен пред тази опасност, трябва да мълчи, да не се издава. При това Мейсън, разгневен до немай-къде, не издържа и възкликна:
— Прекрасно в такъв случай! Значи, вие окончателно сте решили да не говорите, така ли?
И Клайд, потиснат и смазан, отговори:
— Аз нямам никаква вина за нейната смърт. Това е всичко, което мога да кажа сега.
И още недовършил, помисли, навярно беше по-добре да не го казва… че може би по-добре щеше да бъде, ако беше казал… ако беше казал, какво? Че е познавал Робърта, разбира се, че е бил горе на езерото с нея… че удавянето й е било нещастен случай. Защото той изобщо не я е удрял освен съвсем случайно, нали? Само че най-добре щеше да бъде да не признава изобщо, че я е удрял. Защото кой при такива обстоятелства би повярвал, че я е ударил с фотоапарата случайно? Най-добре да не споменава апарата, понеже никъде във вестниците не пише, че е носил със себе си апарат.
Той все още размишляваше, когато Мейсън възкликна:
— В такъв случай вие признавате, че сте я познавали?
— Не, господине.
— Прекрасно тогава — рече прокурорът и се обърна към другите: — Предполагам, че не ни остава нищо друго, освен да го заведем обратно в стана и да видим какво знаят там за него. Може би така ще измъкнем нещо от тоя тип, като направим очна ставка с приятелите му. Куфарът и вещите му са останали там в една от палатките, ако не се лъжа. Хайде да го заведем там, господа, и да видим какво знаят всички тия там за него.
Бързо и хладно той се завъртя, но Клайд, свил се вече от ужас пред това, което го очакваше, възкликна:
— О, моля ви се, недейте! Вие няма да го направите, нали? О, недейте прави това! Моля ви се, недейте!
В този момент се обади Краут:
— Той ме молеше там в гората да се застъпя пред вас да не го водите в стана.
— Охо, ето накъде духал вятърът, така ли? — възкликна в отговор Мейсън. — Вие сте твърде деликатен, за да се покажете тъй пред дамите и господата от колонията от Дванайсетото езеро, а пък не искате да признаете дори и това, че сте познавали нещастната малка работничка, на която сте били началник! Чудесно! Добре тогава, любезни приятелю, или веднага ще разкажете каквото наистина знаете, или тръгваме към стана. — И той спря за миг, да види какъв ефект ще произведат думите му. — Ще съберем всички тия хора, ще обясним точно как стои работата и тогава ще видим дали ще отречете всичко! — Но като забеляза, че Клайд все още се двоуми, додаде: — Хайде, водете го, момчета. — И като се обърна по посока на стана, направи няколко крачки. Краут хвана Клайд за едната ръка, Суенк за другата и го поведоха натам, но той извика:
— О, моля ви се, недейте! Надявам се, че няма да направите такова нещо, нали, господин Мейсън? О, ако обичате, не искам да се връщам там. Не защото съм виновен, но вие можете да вземете нещата ми, без да ме водите там. А освен това, то ще ми коства толкова много сега.
Пот отново изби на капки по бледото му лице и по ръцете и той целият се смрази.
