И Мейсън реши, че Клайд без съмнение е убил девойката, и то предумишлено. И че в крайна сметка ще успее да накара Клайд да покаже къде е скрил костюма или пък го е давал за чистене.
Следващият въпрос беше за сламената шапка, намерена в езерото. Какво ще каже за нея? С признанието, че вятърът му е духнал шапката, Клайд се беше издал, че е бил на езерото с шапка, но не непременно сламената шапка, която бяха намерили на повърхността на водата. Сега обаче Мейсън беше решил да установи пред тези свидетели чие притежание е била шапката, намерена върху водата, също както и съществуването на втора шапка, която Клайд си е сложил после.
— Тая ваша сламена шапка, за която казвате, че я отнесъл вятърът. Вие не се опитахте да я вземете от водата тогава, така ли?
— Да, господине.
— Предполагам, не сте помислили за нея, както сте били развълнуван?
— Да, господине.
— Но въпреки това сте били с друга сламена шапка, когато сте слизали надолу през гората. Откъде я взехте?
Клайд, хванал се в клопката, озадачен, замълча за частица от секундата и уплашен се питаше дали биха могли да докажат, че тази втора сламена шапка, с която беше сега, е същата, с която е вървял през гората. А също дали онази, намерена във водата, е била купена в Ютика. И реши да излъже:
— Но аз не съм имал друга сламена шапка.
Без да обърне внимание на тези думи, Мейсън посегна, свали сламената шапка от главата на Клайд и заразглежда подплатата с Марката „Страк & сие, Ликъргъс“.
— Виждам, че на тая има подплата. Купили сте я в Ликъргъс, а?
— Да, господине.
— Кога?
— О, още през юни.
— Но все пак сте сигурен, че това не е шапката, с която сте били, когато сте вървели през гората нея нощ?
— Да, господине.
— Добре, къде е била тя тогава?
И Клайд отново замълча, като хванат в капан, и се замисли: „О, боже! Как да обясня сега това? Защо признах, че тая на езерото е била моя?“ Но в същия миг си каза, че дали ще го отрече, или не, на езеро Грас и на Голямата чапла има хора, които ще си спомнят, че е бил със сламена шапка.
— Къде е била тя тогава? — настояваше Мейсън.
И Клайд най-после проговори:
— О, аз бях тук един път по-рано и тогава бях с нея. На връщане в Ликъргъс я забравих тук, но онзи ден я намерих пак.
— Аха, разбирам. Много удобно, трябва да кажа.
Той започваше да се уверява, че има работа с много изпечен тип, че трябва да му слага клопките си по-хитро, и в същото време реши да призове за свидетели брата и сестрата Кранстън и всички други членове на компанията при Мечото езеро, за да установи дали си спомнят Клайд да е бил без сламена шапка при пристигането си този път и дали е оставил сламена шапка миналия път. Клайд лъжеше, разбира се, и прокурорът щеше да го уличи.
И така за Клайд нямаше нито миг спокойствие по целия път до Бриджбърг и околийския затвор. Защото, колкото и да отказваше да отговаря, Мейсън непрекъснато се нахвърляше върху му с въпроси като: „Щом не сте искали нищо друго, освен да обядвате на брега, защо е трябвало да отидете до най-южния край на езерото, когато там съвсем не е толкова красиво, колкото на други места?“ И: „Къде сте прекарали остатъка от тоя следобед… положително не на това място?“ А после се връщаше внезапно към писмата от Сондра, които бе намерил в куфара му. Откога я познава? Дали е толкова влюбен в нея, колкото тя, изглежда, е влюбена в него? Дали не е решил да убие госпожица Олдън заради обещанието на Сондра да се омъжи за него наесен?
Но макар и да не се въздържа решително да отрече това най-ново обвинение, повечето време Клайд мълчаливо и отчаяно гледаше пред себе си — изтерзано, нещастно.
А после най-ужасната нощ, която прекара в таванската стая на някакво стопанство в западния край на езерото, на сламеник направо върху пода, а Сисъл, Суенк и Краут с револвер в ръка го пазеха на смени, докато Мейсън, шерифът и останалите спяха на долния етаж. И някои местни жители, поради плъзналата някак мълва, дойдоха призори да питат: „Чухме, че тоя, дето е убил момичето горе на Голямата чапла, бил тук… вярно ли е?“ И после останаха да чакат, та да ги изпратят, когато те тръгнаха на съмване с фордовете, осигурени от Мейсън.
А пък на Малкия рибен залив, както и на Тримилевия залив, имаше направо тълпи — земеделски стопани, летовници, дървари, деца, — насъбрали се очевидно поради съобщението, предадено по телефона. А във второто селище ги чакаха Бърли, Хейт и Нюком, които, предупредени предварително по телефона, бяха призовали пред някой си Гейбриъл Грег, извънредно върлинест, свадлив и дребнав мирови съдия, всички лица от Голямата чапла, необходими за окончателното установяване на самоличността на Клайд. И сега Мейсън пред този местен съдия обвини Клайд в убийството на Робърта, поиска прилагането на мярката за неотклонение и формално решение за задържането му в околийския затвор в Бриджбърг. А след това заедно с Бъртън, шерифа и неговите помощници го заведе в Бриджбърг и веднага го хвърли в затвора.
