По-късно Краут, Сисъл и Суенк, а накрая и самият шериф се изредиха един по един да го погледнат и да кажат: „Е, Грифитс, как се чувстваш тая сутрин?“, или: „Здравей. Мога ли да направя нещо за теб?“, а в очите им се четеше изумлението, погнусата, подозрението или ужасът, с които ги изпълваше предполагаемото му престъпление. Ала дори въпреки тези чувства те проявяваха своеобразен интерес и дори угодлива гордост от присъствието му тук. Не принадлежеше ли той, Грифитс, към известното светско общество в големите централни градове на юг от Бриджбърг? Освен това както за тях, така и за страхотно развълнуваната публика отвън той беше заловен в капана звяр, хванал се в мрежите на правосъдието благодарение на собствената им изключителна вещина и сега задържан като веществено доказателство за ловкостта им. А вестниците и хората, положително ще заговорят, ще им създадат огромна известност — техните снимки ще бъдат напечатани наред със снимката на Клайд, техните имена ще бъдат непрекъснато свързвани с неговото.
А Клайд ги гледаше през решетестата врата и се мъчеше да бъде учтив, защото сега беше в техните ръце и те можеха да правят с него каквото поискат.
Аутопсията и резултатите от нея отбелязаха решителен неуспех. Защото, при все че съвместният протокол на петимата лекари гласеше: „Контузия на устата и носа; крайчецът на носа като че ли е бил леко сплескан, устните подути, един преден зъб леко разклатен, личи охлузване на лигавицата от вътрешната страна на устните“, всички бяха съгласни, че те не бяха в никакъв случай смъртоносни. Главното поражение бе нанесено на черепа (точно каквото Клайд бе казал при първото си признание), който, изглежда, бил сериозно контузен с удар от „някакъв остър предмет (лошо формулирано в този случай, ако се вземе под внимание тежестта на удара от борда на лодката), следи от фрактура и вътрешен кръвоизлив, който е могъл да причини смърт“.
Обаче белите дробове, когато ги поставили във вода, потънали — безспорно доказателство, че Робърта не е била мъртва, когато се е озовала във водата, а жива и се е давила, както беше заявил Клайд. И нямаше никакви други указания за насилие или борба, макар ръцете и пръстите да бяха застинали в такова положение, което подсказваше, че трябва да е посягала или се е мъчила да се хване за нещо. За борда на лодката? Дали е било това? Дали в разказа на Клайд се криеше в края на краищата някакъв дял истина? Положително тези обстоятелства сякаш бяха донякъде в негова полза. Все пак, както Мейсън и другите се съгласиха, всички тези обстоятелства като че ли най-недвусмислено доказваха, че макар и да не я е убил, може би преди да я хвърли във водата, все пак я е ударил и хвърлил след това, да речем, когато е загубила съзнание.
Но с какво я е ударил? Да можеше Мейсън да накара Клайд да каже това!
И тогава изведнъж му дойде наум! Ще вземе Клайд и при все че законът изрично опазваше от принуда лицата, върху които тежи обвинение, ще го накара да измине отново пътя на своето престъпление. И дори евентуално да не успее да го накара да се издаде по някакъв начин, въпреки това, намерил се пак там, изправил се точно на местопрестъплението, поведението му може да подскаже къде е скрил костюма или може би някой предмет, с който я е ударил.
И затова на третия ден от затварянето му Клайд отиде за втори път до Голямата чапла, придружен от Краут, Хейт, Мейсън, Бъртън Бърли, Ърл Нюком и шерифа Слак, и там се проведе бавно разследване на целия път, който беше изминал в онзи страшен ден. И Краут, послушен на нареждането на Мейсън, „се докарваше“ на Клайд, за да спечели благоволението му и по възможност да го накара да се изповяда пред него. Защото Краут трябваше да му внуши, че доказателствата досега са съвършено убедителни и той „никога не ще сполучи да убеди съдебните заседатели, че не го е извършил“, но „ако си кажеш всичко на Мейсън, той може да направи за теб повече пред съдията и губернатора, отколкото всеки друг… да те отърве може би с доживотен затвор или с двадесет години, а както я караш сега, положително ще стигнеш до електрическия стол“.
Обаче Клайд поради същия страх, който го бе ръководил на Мечото езеро, пазеше дълбоко мълчание. Защо пък да каже, че я е ударил, щом не е… поне не преднамерено? Или пък с какво, щом досега никой не е споменал нито дума за фотоапарат?
