На езерото, след като околийският земемер направи измервания от мястото, където се удавила Робърта, до мястото, където Клайд изплувал на брега, Ърл Нюком неочаквано се върна при Мейсън с важно откритие. Защото под един дънер недалеч от мястото, където се беше спрял да съблече мокрите си дрехи, той бе намерил триножника, скрит от Клайд, малко ръждясал и влажен, но достатъчно тежък, както Мейсън и всички други бяха сега готови да повярват, за да нанесе с него удар по черепа на Робърта, който я повалил и с това му дал възможност да я занесе в лодката и след това да я удави. Но когато го видя пред себе си, Клайд пребледня още повече и отрече, че е имал със себе си фотоапарат или триножник, макар Мейсън и да реши веднага, че ще разпита наново всички свидетели, за да узнае дали някой не си спомня да е видял у Клайд апарат или триножник.
И преди да изтече същият този ден, той научи от водача, който беше докарал Клайд и Робърта, а също и от лодкаря, който беше видял Клайд да оставя куфара си в лодката, и от една млада келнерка на езеро Грас, която видяла Клайд и Робърта да тръгват от ханчето за гарата в деня на заминаването им от езеро Грас, че всичките си спомняли „връзка жълти пръчки“, пристегнати на куфара му.
А след това Бъртън Бърли реши, че в крайна сметка може съвсем да не е бил триножникът, с който Грифитс е ударил девойката, но е възможно и дори вероятно да е бил самият апарат, при което с единия му ръб би могла да се обясни раната на темето, а с плоската повърхност — контузиите по лицето. И поради това заключение, обаче без знанието на Клайд, Мейсън намери плувци измежду местните дървари и им даде задачата да се гмуркат в непосредствена близост до мястото, където е бил намерен трупът на Робърта; след като шест души се гмуркаха цял ден благодарение на обещаната доста голяма награда, някой си Джак Богарт изплува от дъното със същия апарат, който Клайд бе изтървал при преобръщането на лодката. Нещо повече: когато го прегледаха, в него се намери филм, който бе даден на специалист химик за проявяване, и се оказа, че представлява снимки на Робърта, направени на брега: на едната — седнала на паднало дърво, на друга — до изтеглената на брега лодка, на трета — посегнала към клоните на едно дърво, всичките много неясни, повредени от водата, но все пак различими. А точните измерения на най-широката страна на апарата съвпаднаха в общи черти с дължината и ширината на раните по лицето на Робърта, поради което сега изглеждаше съвсем сигурно, че са открили предмета, с който Клайд е нанесъл ударите.
И все пак никаква следа от кръв по самия апарат. И никакви следи от борда или дъното на лодката, която бе докарана в Бриджбърг за изследване. И никакви по черджето, което е лежало на дъното й.
В Бъртън Бърли се криеше хитрец, каквито може да се намерят в десетина такива горски околии, и той скоро се замисли колко лесно би било, в случай че стане нужда от неопровержими доказателства, той или някой друг да си пореже пръста и да остави кръвта да потече по черджето или борда на лодката, или ръба на фотоапарата. Също така колко е лесно да вземе два-три косъма от главата на Робърта и да ги закачи на апарата или на ключа за греблото, където бяха намерили нейния воал. И след съответен таен размисъл, реши наистина да посети моргата на братята Лъц и да се снабди с няколко косъма от Робърта. Защото сам той бе убеден, че Клайд е убил девойката, без да му мигне окото. И нима поради липсата на едно дребно уличаващо доказателство трябваше да остави такъв млад, мълчалив, суетен мошеник да се отърве? Не, дори да се наложеше сам той да намотае космите около ключа за греблото или да ги вмъкне под капака на апарата и след това да обърне вниманието на Мейсън като на нещо недогледано от него!
И така, същия ден, когато Хейт и Мейсън лично измерваха наново раните по лицето и главата на Робърта, Бърли тайничко вмъкна два нейни косъма между капака и обектива на апарата, така че, когато след малко се натъкнаха на тях, Мейсън и Хейт се зачудиха как не са ги видели по-рано, но въпреки това ги приеха незабавно като окончателно доказателство за вината на Клайд. Дори Мейсън веднага заяви, че доколкото това се отнася до него, смята обвинението за напълно готово. Бил проследил това престъпление стъпка по стъпка и ако се наложи, бил готов да излезе пред съда още на другия ден.
Но именно поради неопровержимостта на доказателствата той реши поне засега да не споменава нищо за фотоапарата — да затвори, ако може, устата на всички, които знаят за него. Защото, да речем, Клайд продължава да отрича, че е носил със себе си фотоапарат, или и защитникът му да не знае за съществуването на такова веществено доказателство, тогава колко изобличително ще е в съда, като гръм от ясно небе, да представи този апарат, тези снимки на Робърта, направени от самия Клайд, и доказателството, че дължината на едната страна на апарата съвпада с дължината на раните по нейното лице! Каква пълнота! Какви улики!
