Също така, понеже лично беше събрал доказателствата и беше най-подходящият човек, който да ги изложи, реши да влезе във връзка с губернатора на щата, за да издейства извънредна сесия на Върховния съд на този окръг и съвместната с нея извънредна сесия на разширения състав на съдебните заседатели, който ще може тогава да свика по свое усмотрение. Защото, ако получи съгласие за такова нещо, ще може да определи съдебните заседатели и в случай че бъде издадено решение за предаването на Клайд на съд, след месец — месец и половина ще може да започне делото. Обаче той запази само за себе си съображението, че с оглед на личната му кандидатура в предстоящите ноемврийски избори всичко това ще бъде изключително благоприятно, понеже без такава извънредна сесия делото надали би могло да се разгледа преди следващата редовна сесия на Върховния съд през януари, когато мандатът му ще е изтекъл и макар да не е изключено да бъде избран за местен съдия, пак не ще може да води делото лично. А като вземеше предвид състоянието на общественото мнение, което беше много остро и крайно враждебно против Клайд, едно бързо разглеждане на делото ще изглежда справедливо и логично за всекиго от местните жители. Защо да се отлага? Защо да се допусне такъв престъпник да седи и да обмисля някакъв план за спасение? Особено пък щом процесът положително ще допринесе за юридическата, политическата и обществената слава на Мейсън в цялата страна.
И тогава от северните гори се пръсна углавна сензация от първа величина с всички тези интригуващо ярки, а от друга страна, нравствено и духовно ужасни елементи — любов, романтика, богатство, бедност, смърт. И веднага живописни описания за това къде и как е живял Клайд в Ликъргъс, с кого се е движил, как е сполучил да укрие отношенията си с едно момиче, докато явно е кроил бягство с друго, започнаха да се търсят и публикуват от този тип редактори, които бързо долавят стойността на новините за такива престъпления в мащабите на цялата страна. Телеграми със запитвания се сипеха от Ню Йорк, Чикаго, Бостън, Филаделфия, Сан Франциско и други големи американски градове на изток и запад било лично до Мейсън, било до представителите на Асошиейтед прес и Юнайтед прес в този край за по-нататъшни и по-пълни подробности около престъплението. Коя е тази красива богата девойка, в която, както се говори, е влюбен Грифитс? Къде живее тя? Какви точно са били отношенията на Клайд с нея? Обаче Мейсън, изпаднал в благоговеен страх пред богатството на семействата Финчли и Грифитс, отказваше да издаде името на Сондра и просто повтаряше засега, че е дъщеря на много богат фабрикант в Ликъргъс, чието име предпочита да не съобщава, обаче не се колебаеше да показва пачката писма, грижливо вързани с панделка от Клайд.
Ала писмата от Робърта, от друга страна, се описваха най-подробно, като на вестниците се даваха за използване дори извадки от някои от тях — по-поетичните и по-мрачни места, — нали нямаше кой да я защити. И обнародването им породи вълна на омраза към Клайд, както и вълна на съжаление към нея — бедното, самотно провинциално момиче, което не бе имало никого освен него, този жесток младеж, неверен, дори убиец! Не беше ли твърде малко да го обесят? Защото на път за и от Мечото езеро, а и след това, Мейсън се беше задълбочавал в тези писма. И поради някои дълбоко затрогващи пасажи, в които се говореше за живота й при родителите, за горчивите й терзания за бъдещето, явната й самотност и душевно угнетение, бе много трогнат, а сетне успя да предаде това чувство и на други: на жена си, на Хейт, на местните репортери. Успя до такава степен, че особено репортерите взеха да изпращат от Бриджбърг живи, макар и малко изопачени описания на Клайд, неговото мълчание, навъсеност и коравосърдечие.
После един особено романтичен млад репортер на издавания в Ютика „Стар“ пристигна в дома на семейство Олдън и незабавно даде на света сравнително точна картина на съсипаната и съкрушена госпожа Олдън, която, твърде много грохнала, за да протестира или да се оплаква, се ограничила само с едно искрено и ярко описание на предаността на Робърта към родителите, простичкия й живот, скромността, нравствеността, набожността й, как веднъж местният пастор на методистката черква казал, че тя бяла най-умното, най-хубавото и най-доброто момиче, което е познавал, и как години наред, преди да напусне бащината си къща, била дясната ръка на майка си. И че без съмнение поради бедността и самотността си в Ликъргъс се излъгала да се вслуша в сладките приказки на този негодник, който дошъл при нея с обещания за женитба и я въвлякъл в тази греховна и в нейния случай съвсем недопустима връзка, довела я до този край. Защото тя била винаги добра, чиста, нежна и мила. „И само като си помисля, че е умряла. Не мога да го повярвам!“
Ето как се предаваше разказът на майка й:
