„Само преди седмица, в понеделник, тя беше тук, като че ли малко потисната, но усмихната и кой знае защо, което ми се стори странно, целия следобед и вечер обикаля навред из стопанството, разглежда всичко наоколо и набра малко цветя. А после дойде при мен, прегърна ме и каза: «Иска ми се да съм пак малко момиченце, мамо, и ти да ме вземеш на ръце и да ме приспиш, както едно време.» А аз й казах: «Гледай ти, Робърта, защо си толкова тъжна тая вечер?» А тя ми каза: «А, нищо ми няма. Нали знаеш, утре сутрин се връщам. И сега ми е някак криво тая вечер.» И само като се сетя, че е мислила за това пътуване! Предчувствала е, казвам си, че всичко няма да излезе, както е очаквала. И като си помисля, че той е ударил моето момиченце, което никога не е сторило зло дори и на една муха!“ И тука тя не можа да се сдържи и с покрусения Тайтъс зад гърба й, тихо заплака.
Но семейство Грифитс и другите членове на това местно светско общество пазеха пълно и почти ненарушимо мълчание. Що се отнася до Самюъл Грифитс, отначало той не можа нито да схване, нито да повярва, че Клайд е бил способен да извърши подобно нещо. Как! Този приятен, сравнително плах и положително възпитан младеж, както го виждаше, да бъде обвинен в убийство? Понеже беше по това време доста далече от Ликъргъс — на Горни Саранак, където Гилбърт с големи мъчнотии успя да се свърже с него, — той бе съвсем неподготвен не само да действа, но дори и да мисли. Ами че това не е възможно! Трябва да има някаква грешка. Сигурно са сбъркали Клайд с някой друг.
Въпреки това Гилбърт продължи да му обяснява, че по този въпрос не може да се спори, тъй като момичето е работило във фабриката и Клайд е бил негов началник, а бриджбъргският прокурор, с когото Гилбърт вече влязъл във връзка, го уверил, че притежава писма, които загиналото момиче писало на Клайд и Клайд не се опитвал да отрече това.
— Добре тогава — отговори Самюъл. — Не действай прибързано и най-важното недей приказва за това с никого, освен със Смили или Готбой, докато не се видя с теб. Къде е Брукхарт? — Той имаше предвид Дара Брукхарт, юрисконсулта на „Грифитс и сие“.
— Днес е в Бостън — отвърна синът. — Той май ми каза миналия петък, че няма да се върне преди понеделник или вторник.
— Добре, телеграфирай му, че искам да си дойде незабавно. Между другото накарай Смили да види дали ще може да нареди с редакторите на „Стар“ и „Бийкън“ да се въздържат от всякакви коментари, докато се върна аз. Също му кажи да вземе колата и да отиде, ако може, още днес там горе — (Бриджбърг). — Аз трябва да зная направо от източника всичко, каквото може да се научи. Накарай го, ако може, да се види с Клайд, а също с прокурора и да донесе всички сведения, каквито сполучи да събере. И всичките вестници. Искам сам да видя всичко, каквото е излязло досега.
Горе-долу по същото време в дома на семейство Финчли на Дванадесетото езеро след четиридесет и осем часа най-угнетителни размишления върху изумителния преломен момент, сложил край на хлапашкото й увлечение по Клайд, Сондра реши най-после да признае всичко на баща си, когото обичаше повече от майка си. И така тя тръгна да го търси в библиотеката, където той обикновено прекарваше следобедите, четеше или обмисляше разни делови въпроси. Но когато беше достатъчно близко, за да я чуе, тя се разрида, защото наистина бе сломена от края на любовта й с Клайд, изтръпнала в своята суетност и илюзии за високото си обществено положение пред скандала, надвиснал над нея и семейството й. О, какво ли щеше да каже сега майка й след всичките предупреждения? Ами баща й? Ами Гилбърт Грифитс и годеницата му? А семейство Кранстън, което, да не беше нейното влияние върху Бъртин, никога нямаше да си позволи такава близост с Клайд?
Хлипането привлече вниманието на баща й, той веднага откъсна поглед от работата си, за да разбере какво значи това. Но в същия миг долови, че е станало нещо ужасно, стисна дъщерята в прегръдките си и взе полугласно да я утешава:
— Хайде, хайде! Какво, за бога, се е случило на моето момиченце? Кой, защо и какво му е направил?
А след това с безкрайно изумено и потресено изражение изслуша пълната изповед за всичко случило се досега: първата среща с Клайд, как го харесала, отношението на семейство Грифитс, нейните писма, нейната любов, а сетне това… това ужасно обвинение и задържане. И ако всичко е вярно! Ако дадат гласност на нейното име, името на татко й! И тя отново се разрида, сякаш сърцето й се късаше, макар да беше напълно уверена, че накрая ще получи съчувствието и прошката на баща си, колкото и да му е болно и тежко.
И ето че Финчли, свикнал на спокойствие и ред, такт и здрав разум в собствения си дом, загледа дъщеря си с изумен и укорен, но все пак съвсем не строг поглед и възкликва:
