— Всичко това е чудесно — възрази Белнап. — Но това предполага отказа му да се ожени за нея, нали? А кои съдебни заседатели ще изпитат съчувствие към него за такова нещо или ще повярват, че не е искал да я убие?
— Чакайте малко, чакайте малко! — отговори Джефсън сопнатичко. — Дотук изглежда така. Разбира се. Но вие не сте ме изслушали докрай. Аз ви казах, че имам план.
— Добре, да го чуем тогава — отговори Белнап извънредно заинтересуван.
— Вижте сега, ще ви кажа… моят план е следният… Да оставим всичките факти тъй, както са, и точно тъй, както разказва за тях Клайд, и точно тъй, както досега ги е излагал Мейсън, с изключение, разбира се, на това, че той я е ударил… и след това да ги обясним… писмата, раните, куфарчето, двете шапки, всичко… в никакво отношение да не ги отричаме.
Тук той се поспря и прокара дългите си слаби луничави ръце през светлата си коса и погледна през зелената трева на градския площад към затвора, където седеше Клайд, а сетне пак към Белнап.
— Всичко е чудесно, но как да го направим? — попита Белнап.
— Казвам ви: друг изход няма — продължи Джефсън, сякаш говореше на себе си, без да обърне никакво внимание на по-старшия си съдружник, — и аз мисля, че това ще свърши работа. — Той се обърна да погледне пак през прозореца и заговори като че ли на някого вън: — Той отива там, разбирате ли, понеже е уплашен и понеже трябва да направи нещо или ще бъде изложен. И се записва в двете ханчета така, както се е записал, защото го е страх да не узнае някой долу в Ликъргъс, че е горе на езерата. И неговият план е да й признае за това другото момиче. Но… — и той се прекъсна и загледа втренчено Белнап — ето крайъгълния камък на цялата защита; ако той не издържи изпитанието, ние губим! Слушайте! Той отива там горе с нея, обзет от страх, и не за да се ожени за нея или да я убие, а за да я убеди да го остави на мира. Но когато стигат там и той вижда колко й е зле, колко е уморена и печална… е, вие знаете колко много го обича тя все още и той прекарва с нея две нощи, разбирате ли?
— Да, разбирам — прекъсна го Белнап с любопитство, но не чак толкова неуверено този път. — И това може да обясни тези нощи.
— Може? Ще обясни! — отвърна Джефсън иронично и спокойно и в сините му като камбанки очи пролича само студена, устремна, практична логика, без следа от вълнение или дори някакво съчувствие. — Тъй, и докато е там горе с нея при тия условия — тъй близо до нея пак, разбирате, нали? — Изражението му не се промени, на лицето му не трепна нито едно мускулче. — Той изживява душевен прелом. Разбирате ли ме? Той я съжалява. Срам го е от себе си, за греха, сторен срещу нея. Това трябва да разчувства тия наши съдебни заседатели тук, тия религиозни, нравствени хорица, а?
— Би могло — тихо се съгласи Белнап, който вече беше много заинтересуван и изпитваше нова надежда.
— Той съзнава, че й е сторил зло — продължи Джефсън, съсредоточен върху плана си, като паяк, когато плете мрежа, — и въпреки цялото си увлечение по другото момиче, сега е готов да поправи грешката си спрямо тая Олдън, разбирате ли, защото я съжалява и го е срам от себе си. Това премахва грозното предположение, че обмисля убийството й, докато прекарва с нея тия две нощи в Ютика и на езерото Грас.
— Обаче той все още обича другото момиче? — подхвърли Белнап.
— Ами да. Поне го харесва, бил е очарован от живота на обществото, преобразил се е, станал е друг човек, но сега е готов да се ожени за Робърта, в случай че тя все още го иска, след като й разкаже за другото момиче и любовта си към него.
— Разбирам. Но какво ще правим сега с лодката, куфарчето, с отиването му след това във вилата на тая Финчли?
— Чакайте малко! Чакайте малко! Ще ви кажа за това — продължи Джефсън и сините му очи се забиха в пространството като мощен електрически лъч. — Разбира се, той излиза с нея с лодка и, разбира се, взима това куфарче, и, разбира се, в ханчетата се записва под тия измислени имена, и тръгва през горите при това другото момиче, след като Робърта се е удавила. Но защо? Защо? Искате ли да знаете защо? Ще ви кажа! Той изпитал съжаление към нея, разбирате, и е поискал да се ожени за нея или поне е поискал да поправи грешката си спрямо нея в последния момент там. Не преди, не преди, помнете, а след като е прекарал една нощ с нея в Ютика и още една на езеро Грас. Но когато тя се удавя, при това случайно, разбира се, както той твърди, у него пламва любовта към това другото момиче. Той не е преставал да го обича, макар да е бил готов да го пожертва, за да поправи грешката си спрямо Робърта. Разбирате ли?
— Разбирам.
— А как ще докажат, че у него не е настъпил душевен прелом, щом той го твърди и не отстъпва?
— Разбирам, но той ще трябва да говори много убедително — добави Белнап възтежко. — А какво ще кажем за тия две шапки? Все ще трябва да се даде някакво обяснение.
