„Какво основание имам аз, представител на цялото население в тази околия, да изпращам тоя човек където да било или да му отправям и едно-единствено обвинение, щом, обвиненията говорят сами за себе си? Нима самите улики не показват, че е убил това момиче? При това нито е казал, нито извършил поне едно нещо, за да изясни някое от подозрителните обстоятелства? Да! Или мълчи, или лъже. И докато казаните обстоятелства не бъдат опровергани от тези много вещи господа, аз ще си гледам работата. Имам всички необходими улики, за да докажа виновността на младия престъпник още сега. Забавянето на делото до януари, когато, както те знаят, моите пълномощия ще са изтекли, когато нов човек ще трябва да проучва всички доказателства, с които аз съм добре запознат, ще повлече големи разходи за околията. Защото всички свидетели, които съм събрал, са сега тук налице и е много лесно да бъдат доведени в Бриджбърг без особени разноски за околията. Но къде ще бъдат те през януари или февруари, особено след като защитата положи крайни усилия да ги разпръсне? Не, господа! Няма да се съглася на това. Но ако в срок от десет дни или две седмици от днес те ми донесат нещо, което ще стане причина някои от обвиненията, които съм отправил, поне да изглеждат неверни, аз съм напълно съгласен да се явя заедно с тях при председателя на съда и в случай че могат да му посочат някакво доказателство, което притежават или се надяват да притежават, или необходимостта да се доведат отдалеч някои свидетели, които ще помогнат да се докаже невинността на този човек, е, тогава няма да имам възражения. Ще се съглася да помоля съдията да им даде каквато пожелаят отсрочка, дори с това делото да се отложи дотогава, когато пълномощията ми ще са изтекли. Но ако делото бъде насрочено, докато съм още на длъжност, както от все сърце се надявам, ще вложа в обвинението всички свои способности не защото се домогвам до някаква длъжност, а защото сега съм прокурор и това е мой дълг. Колкото за моите политически амбиции — е, господин Белнап също ги има, нали? Той беше мой политически противник в изборите миналия път и както научавам, възнамерява да бъде и сега.“
В съответствие с това той отиде в Олбъни да внуши още веднъж на губернатора извънредно голямата нужда от незабавна извънредна сесия на съда, за да може Клайд да бъде подведен под отговорност. А губернаторът, след като изслуша личните съображения както на Мейсън, така и на Белнап, реши въпроса в полза на прокурора, като се обоснова с това, че свикването на извънредна сесия не е пречка за каквото да е отлагане на съдебното дирене, защото като че ли нищо от това, което защитата може досега да предложи, не показва, че свикването на извънредна сесия може по някакъв начин да й попречи да получи толкова време, колкото ще е нужно, за да се разгледа делото както следва. И в съгласие с това бе дадено нареждане за свикване на извънредна сесия на Върховния съд, а за председател бе посочен някой си Фредерик Объруолцър, съдия от Единадесети съдебен район. А когато Мейсън се яви при него с искането да посочи дата за събирането на извънредния съвет на съдебните заседатели, който да подведе Клайд под отговорност, той го назначи за пети август.
И тогава, когато съветът се събра, за Мейсън не представляваше никакво затруднение да постигне Клайд да бъде подведен.
А след това единственото, което Белнап и Джефсън можеха да сторят, бе да се явят при Объруолцър, демократ, който дължеше назначаването си на предишен губернатор, и да искат от него да се прехвърли разглеждането на делото другаде въз основа на това, че никакъв полет на въображението не би помогнал да се намерят дванадесет души, живеещи в окръга Катараки, които поради публичните и частните изявления на Мейсън да не са вече категорично настроени против Клайд и така убедени във виновността му, че ще бъде осъден, преди още защитата да може да говори пред такива съдебни заседатели.
— И къде ще отидете тогава? — попита съдията Объруолцър, който бе достатъчно безпристрастен. — Навред са били обнародвани едни и същи материали.
— Но, господин съдия, това престъпление, което прокурорът е положил такива усилия да раздуха… — (Последва дълго и разгорещено възражение от страна на Мейсън.) — Въпреки това ние поддържаме — продължи Белнап, — че обществото е било прекомерно много възбуждано и заблуждавано. Трудно е да се намерят дванадесет души, които да съдят тоя човек безпристрастно.
— Каква глупост! — възкликна ядно Мейсън. — Празни приказки и нищо друго! Ами че самите вестници събраха и обнародваха повече доказателства, отколкото имам аз. Ако нещо е предизвикало предубеждение по това дело, това са именно добилите гласност факти. Но аз поддържам, че това предубеждение не е по-голямо, отколкото навсякъде другаде. Освен това, ако делото бъде прехвърлено в някой далечен окръг, докато повечето от свидетелите са тук, на самото място, на този другия окръг ще му бъдат натрапени огромни разходи, които той не може да си позволи и които не може да се оправдаят с фактическото положение.
